Тервел Пулев на рождения си ден: Искаха да спра с бокса и да стана художник

Един от най-знатните български боксьори през този век - Тервел Пулев, празнува своя 40-и рожден ден! По този повод той даде интервю за колегите от "24 часа". В него засегна различни теми от живота си - обучение, спорт и какво крие бъдещето.

Ето и какво заяви по-малкият от братята Пулеви:

- Тервел, здравей. Какво правиш?

- В момента рисувам със сина си.

- Да не си записал случайно художествената академия?

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

- Неее. Въпреки че в шести клас учителят по рисуване много искаше да спра с бокса и да стана художник. Имал съм много точна ръка. Е, не успя. Все пак точно бях станал за първи път републикански шампион за юноши и нямаше сила на земята, която да ме накара да спра с бокса.

- Как се чувства един боксьор на 40?

- Благословен. С прекрасно семейство и приятели. Просто отлично се чувствам. Всичко е прекрасно.

- Имаш ли планове за следващите 40?

- Не. Планове не трябва да се правят. Защото, докато правиш планове, той, животът, те е изненадал. Радвам се, че съм си подредил нещата така, че да се движат в посоката, в която аз искам. За мен и за близките ми.

- Боксът влиза ли в твоите най-близки цели?

- Разбира се. Чувствам се силен физически, ментално, всякак. Боксът е моят живот, няма смисъл още да спирам. Плюс това съм в челото на ранглистата, играх доста добре срещу един от най-добрите в категорията - Коваленко. Боксът винаги е в краткосрочните ми цели.

- Кога може да се очаква отново да излезеш на ринга?

- През февруари. Засега вървят преговори за противник. Не знам още кой ще е. Но аз вече започнах подготовка, за да съм готов. Който и да е съперникът ми, аз трябва да съм напълно подготвен, за да изляза срещу него.

- Защо в бокса има толкова спортно дълголетие, а не е като в някои други спортове, където приключват до средата на 30-те години?

- Това може би важи за по-тежките категории, като има едно голямо изключение в лицето на Мани Пакиао при леките. Няма правило за това. Ако правиш добра подготовка, ако правилно тренираш, ако правилно се храниш, то ще бъдеш на ниво доста дълго време. Това е единствената причина. Но това важи и за други спортове, дори във футбола. Виждате на какво ниво са Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Единият стана световен шампион.

- Случайно да не си записал някое друго висше, след като приключи с юридическото?

- Не. Но за сметка на това дисертацията ми е почти готова. Започнах я през 2019 г. Сега вървят последните редакции и уточнения. Реално е написана. След това ще трябва да ми дадат дата за защита.

- Да, сещам се, че дори на медицинската конференция на БФС една от точките бе твоята дисертация.

- Така е. Аз се чувствам пълноценен докторант. Не съм пропуснал нито една лекция. Въпреки че можех. Просто ми харесва това, което правя. Реално имам статии, други трудове, които са публикувани в годишника на НСА. Обичам да се занимавам с наука, защото тя е в основата на спортните успехи. Не исках да се говори, ето го Тервел Пулев, той е еди- къде си, заради това го няма. Пък изпитвам удоволствие от това, което правя.

- Каква е темата на дисертацията?

- Много е дълго името. Важна е специалността - “Теория и методология на спорта”. И не смятам да спирам само с дисертацията. Защото смятам, че науката е много важна за успехите в спорта. Много хора не смятат така и според мен грешат фатално.

- Кога успя да се справиш с научен труд между семейството, тренировките и всичко останало?

- Реално на мен социалната изолация ми се отрази доста добре. (Смее се) Тогава ми се роди и Самуил, най-малкият ми син. Успях да направя дисертацията и още куп неща.

- Кой е най-големият подарък, който очакваш за рождения си ден?

- 40 не се празнуват, твърди поверието. Така че очаквам с най-голямо нетърпение обажданията от приятелите. Хората, които никога не са ме предали. Семейството и най-близкия ми кръг приятели. Вярно, с някои се чуваме от рожден ден на рожден ден, но знаем, че винаги можем да разчитаме един на друг. Поздравленията на децата ми, на съпругата. Защото това е всичко, което трябва на един човек, за да се чувства пълноценен, на колкото и години да бъде.