Пет неща от футбола през 90-те години, които ни липсват

Пет неща, които най-много ни липсват във футбола от 90-те години.

1 Кльощавите играчи в огромни фланелки

През 70-те имаше V-образни якички, през 80-те - къси гащета, а през 90-те слабите и неатлетични играчи буквално се губеха в огромни фланелки. Не е ясно защо се случи така, но футболистите наистина играеха в странни фланелки, които изглеждаха с няколко размера по-големи. Особено забавно изглеждаха вариантите с дълги ръкави. Сравнете ги със съвременните екипи.

2. Националният отбор на Хърватия

Отборът, изграден около плеймейкъра Роберт Просинечки, изобретателният капитан Звонимир Бобан и непробиваемия център на защитата в лицето на Игор Щимац и Славен Билич. Страната, получила независимост след разпадането на Югославия през 1993 година, за първи път получи шанс да говори в пряк смисъл от свое име. Хърватите се насладиха на своята игра и показаха безперецедентен отборен дух.

Давор Шукер - голмайсторът на Световното първенство през 1998 година, вкарваше шикозни голове за всеки вкус, а Просинечки беше запомнен и с гениалния свободен удар в мача с Ямайка. Хърватите разбиха немците в четвъртфинала с 3:0, а после завоюваха бронза на Мондиала - най-великият момент в тяхната история до Мондиал 2018. А, да, и култовите карирани екипи.

3. Парма

Всеки родител ще каже: трудно е да избереш любимо дете, ако имаше две деца. Така и феновете на Парма навеждат глава, чудейки се кой отбор беше по-добър. Този, който победи в Купата на УЕФА и Купата на носителите на купи в началото на 90-те с Асприля, Дзола и Бролин в състава? Или може би по-късният, воден от Буфон, Канаваро и Креспо, който спечели Купата на УЕФА и второто място в Серия А?

Отборът, който остана далеч от стереотипите, доколкото е възможно. Той не играеше прагматично катеначо - Парма проповядваше ярък и динамичен атакуващ стил, воден от Невио Скала. За романтиката отговаряха Джанфранко Дзола и колумбиецът Тино Асприля, за креативността - шведът Томас Бролин, а в защита домакинстваше Лоренцо Миноти. 

4. Националният отбор на България

Вървеше Световното първенство през 1994 година. Българите загубиха откриващия си мач срещу Нигерия и отлетяха от Далас за Чикаго. Историята на тази страна на световни първенства до този момент беше депресираща - нито една победа в 16 мача. Някъде в средата на полета голямата звезда на българския футбол - Христо Стоичков от Барселона, се изправи и извика: "Ще смачкаме гърците!".

Талисманът на отбора се оказа прав. Пет минути след началото на мача той вкара гол, с което постави началото на първия успех на България на Световно първенство. Последваха победи над Аржентина, Мексико и невероятният триумф над Германия. 

5. Неповторимият бразилски Роналдо

Комбинирайте способностите на португалския съименник на Роналдо от Ювентус и на Лионел Меси и ще разберете колко добър беше Роналдо-Феномена. Той вкара 47 гола в 49 мача в единствения си сезон за Барса. "Това е най-яркият играч, който някога съм виждал", казваше съотборникът му Луис Енрике. "Той беше просто чудовище. Сега често виждаме как Меси преминава през пет-шест съперници, но тогава не беше така". 

Нищо не доказва думите на Енрике по-добре от головете на Роналдо - само Зъбльото беше способен на това, което Меси прави сега, само в съвсем различен, много по-ефективен стил. Той можеше буквално да смаже всяка защита, да повлече след себе си петима-шестима защитници и ефектно да чукне топката във вратата. Многобройните травми в коляното постоянно пречеха на бразилеца, но той по уникален начин успя да възстанови играта си. Връщаше се и отново доминираше. Феноменален футболист. 

Източник: zen.yandex.ru