Шапки долу, г-н Михайлов!

Какво нещо е волята, а? Представяте ли си какво би му било на човек, който е ненавиждан от цяло едно съсловие, но въпреки това проявява характера отново да се набута между шамарите, за да си върне това, което е изгубил? Едва ли можем да си представим изобщо какво е две години да потънеш в тотално забвение, но все пак да изпълзиш от ямата на забравените, само и само да довършиш това, което си започнал. И то въпреки чувството на отчаяние, което твоят образ предизвиква у всеки.

Шапки долу за тази личност! Шапки долу за Борислав Михайлов - човекът, който си позволихме да позабравим с надеждата, че идват по-добри времена за българския футбол начело с Димитър Бербатов. Но волята на Боби президента не му позволи да остави нещата по този начин. С усмивка на лице и изпълнен с желание за работа, работа, работа, той се завърна на бял кон, за да довърши започнатото - окончателната гибел на така или иначе оставения на апаратно дишане български футбол.

Човек би си помислил, че за всичко си има граници, но за някогашните герои на България от САЩ '94 тази дума е изтръгната от речника. И за децата е ясно, че тяхното ръководство доведе качеството на играта у нас до критично ниски нива. Но Михайлов и компания, водени от идеалистичните си цели, нямат намерение да спрат да ни "оправят" футбола! Респект, господа - дори политически структури пред разпад не са се хванали така отчаяно за властта, както вие! 

Невероятно е, че след 15 години и толкова "видими резултати" имате доблестта и честта отново да застанете пред българския фен и да се бетонирате във властта. Разбира се, водени от безстрашния лидер и някогашен вратар, чието упорство да не допусне никой в собствената му къщурка е пример за подражание на всеки как трябва да отстоява своето. На всяка цена!

Адмирации, г-н Михайлов, за демонстрираната воля. Че не се отказахте в тези месеци, в които народът ликуваше, надявайки се някой някога да приеме оставката Ви и влиянието Ви върху тази красива игра у нас да изчезне. Суверенът обаче пропусна факта, че имате верни другари - такива, каквито всеки човек заслужава в живота си. Те не допуснаха тази оставка да бъде приета с цената на всичко. Аплодисментите са и за тях, че не Ви изоставиха в тези смутни времена.

Празници идват, така че, г-н Михайлов, вдигнете тост за Вас и за Вашите авери, че сами срещу всички успяхте - с воля и непримиримост, отново да се върнете, за да довършите започнатото. Пуснете някои стари хитове, потанцувайте и се порадвайте. След това запретнете ръкави и с присъщата за Вас непримиримост просто дръпнете щепсела на апарата, който държи надеждата на българския фен, че футбол по нашите географски ширини все още може да вирее...