Липса на малшанс - олицетворението на футболната ни действителност

Българският национален отбор по футбол записа 3 поредни поражения през октомври с игра, която може да бъде оприличена само с една дума - безлична. Унгария дойде в София и взе своето, и то без да покаже най-доброто от атакуващия футбол, на който "маджарите" са способни. След това Финландия ни финтира с два лесни гола в Хелзинки, където Георги Дерменджиев даде вълнуваща 12-секундна пресконференция. За капак, полумладежката гарнитура на Райън Гигс ни би за втори пореден път с късен гол, а пред вратата на "драконите" нямаше дори помен от положение в полза на "лъвовете". 

Като "липса на малшанс" Янис Карабельов определи загубата от Унгария в плейофите за Евро 2020, като лапсусът, който допусна, е пълното олицетворение на това, което се случва с националния ни отбор. Но не в забавната си същина, а в това колко вярна всъщност е тази фраза. Често оправданията след минимални загуби или обрати е в "пустия му късмет", който ни изневерил, но истината е, че България действително страда от липса на малшанс. 

Нямаше късмет при поражението от Унгария, а чисто и просто класа от страна на съперника. Същото важи и за Уелс, и за Финландия - и двата отбора ни скриха топката. И единствено с късмет България излезе с "високо вдигната глава", за да могат футболистите да обясняват след мачовете, че малко не им е достигнало (с изключение на Николай Михайлов, който си каза истината право куме в очи). да се оправдава с липсата на късмет. Защото ако тези отбори разполагаха с повече класа в нападение, резултатите щяха да са катастрофални. 

Липса на малшанс е, че професионални футболисти не могат да изиграят 90 минути в средно футболно темпо и след 20-ата минута спират каквото и да е допълнително движение на терена. Спринтове, влизания в коридори, нахлувания на бековете, връщане на нападателите да разиграват - все ненужни действия, доказващи че не късметът ни е виновен, а липсата на каквото и да е желание за игра. 

Липса на малшанс е, че професионални футболисти не могат да създадат повече от 3 опасни положения за 270 минути игра срещу отбори от "нашата черга". Загубите не са плод на късмет, а тотално безразличие и ниска европейска класа от страна на футболисти, треньори и всякакви индивиди, които по някакъв начин са ангажирани с развитието на тази игра у нас. 

Липса на малшанс е фактът, че два клубни отбора ще играят в групите на Лига Европа, но броят на българите (особено в титулярните им състави) е ограничен до броя на пръстите на една човешка ръка (тази цифра дори е щедра). И, да, липсата на родни футболисти в тези отбори е голям проблем, но клубовете гонят своите цели и, когато няма адекватна европейска класа у тези играчи, няма как да играят. Да, има единици, които въпреки разбитите школи, остарели методики и неграмотни треньори успяват да изплуват от блатото "БГ футболна действителност", но те са по-скоро изключение, отколкото да показват, че футболът у нас бележи някакво събуждане. А и футболът е отборна игра и посредствеността на отбора заличава дори малкото добри футболни моменти, които все по-рядко се прокрадват в националния ни тим. 

Можем да си говорим още много за това кое не е наред в родната действителност, но едва ли има нужда. Националният отбор е олицетворение на всичко това, което не е наред в родния футбол. И не е липса на късмет. Фортуна не ни е обърнала гръб. Ние сме обявили капитулация и няма абсолютно никакъв малшанс, който да ни спъва от последното отлично поколение на Бербатов, Стилиян и Мартин насам. За да следите и видите дали и специалистите в бранша са на съшото мнение, вижте професионалните футболни прогнози на Букмейкър рейтинги.

Това е суровата действителност и с това темпо ще съсипем и следващите поколения, които, ако не друго, показват изгарящо желание за футбол. Нещо, което от батковците им през последните години виждаме все по-рядко.