Гениалната инженерна мисъл, която ще спаси българския волейбол - Vol 2

Ако доскоро сме си мислели, че футболът у нас не може да бъде сравняван с друг отборен спорт по неуспех, е, от вчера вече можем да кажем, че волейболът ни гордо се настанява в челото на спортовете, които България може да бъдат закрити. Може би звучи малко грубо подобно становище, но далеч по-грубо беше това, което вчера волейболният фен у нас бе принуден да гледа пред малкия екран. 

Селекционерът Силвано Пранди донесе куп спорове още с пристигането си начело на "лъвовете". Той бе нарочен, че няма да постигне нищо от куп специалисти в спорта, но все пак получи своя шанс. Сам Професора избра да не разчита на едни от най-опитните в състава в лицето на Тодор Алексиев, Николай Николов и братята Валентин и Георги Братоеви през това лято. Може би грешно решение за едни и правилно за други, но това никога няма да разберем.

По време на 1/8-финалния мач със Словения "лъвовете" ни показаха две коренно различни лица. В пъвия гейм те показаха мъжество, характер и желание за игра, което им се отплати. Тимът спечели на практика загубен гейм, след като спаси два геймбола при 24:22, за да се окаже напред в резултата след 25:27. От този момент до края на мача обаче по-горе написаните качества изчезнаха тотално от нашата половина от игралното поле. Вместо това се настаниха страх, безхарактерност и незаинтересованост от играта. Всеки един на игрището фигурираше само тялом на терена, а отсрещният отбор се подхранваше от отчаянието, настанило се в клетите български души. Волейбол играеше само единият тим, докато другият дразнеше публиката, спореше със съдии и се интересуваше от всичко друго, но не и случващото се на терена - нещо, което не отива на едни 14 волейболисти, избрани от десетки заслужили, за да представляват своите родина и народ.

Според двама от неповиканите в националния отбор това лято, шамарът, който отнесохме в Любляна снощи, се дължи на Пранди. Сигурно италианецът беше виновен и за това, че на Европейското първенство през 2015 година не спечелихме нищо, или за това, че не се класирахме на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година, а нека не споменаваме и Световното първенство в Италия и България, защото за него опитният специалист е най-виновен.

Не, виновен е друг човек. Има една застаряваща глава, която седи начело на Българска федерация волейбол дори в този момент, въпреки обещанието да се откаже. Инженерната мисъл, която ще спаси българския волейбол, отново се проявява. Данчо Лазаров до такава степен се подиграва с волейбола в България и феновете на този елегантен спорт, че стигнахме до там да сравняваме доскорошната гордост на народа с футболните си колеги, ударили дъното доста отдавна. Борислав Михайлов сигурно вече е "пуснал Преслава", като ще е цяло чудо, ако не е поканил и Лазаров, за да празнуват заедно - кой прегазен от Словения, кой брал срам на Острова. Важното е да сме начело на федерацията, а това дали тя има някакви резултати в последните десетки години, е без значение. В изминалите дни сте срещнали една добре подплатена новина за това, че Любо Ганев бил подарил 700 топки на българските клубове и не търси никакви пари от федерацията. Благодаря ви, господин Лазаро... така де, Ганев, че се грижите за волейбола у нас. Сигурен съм, че един ден гордо ще наследите Инженера и ще продължите да развивате волейбола у нас така, както неостаряващият президент го прави вече повече от 17 години. 

Проблемът не идва от там, че Силвано Пранди не е викнал Братоеви, Алексиев и Николов в националния отбор. Проблемът идва от там кой избира Силвано Пранди. Проблемът идва от там кой слага цени от 50-60-70-80 лева за волейболен мач, за да изкара нещо, което да си има да си харчи напред в бъдещето. Проблемът идва от там, че нищо не се дава на школите в България, обаче чакаме от там да излязат момчета, които да прославят страната ни. Проблемът идва от там, че нивото на родното ни първенство бе докарано до подобно на това в футболния ѝ еквивалент. Дори по-зле. 

"Високоуважаваната" управа на БФВ все важното решение млади играчи да не се продават в чужбина, да седят в България и да се обиграват тук. С каква цел? Както в Първа лига, така и в Суперлигата започнахме да залагаме на "световни звезди"-чужденци, които прибират в пъти по-високи заплати, и нито един треньор, който иска да запази работата си, не би имал смелостта да ги остави на пейката... к'во от т'ва, че така погубва един български талант, задължен да е резерва, понеже Сульо и Пульо идват от чужбина и изкарват хиляди евро заплати, а нивото им не по-високо от това на гърци и румънци, които, за щастие, все още смазваме на волейболния паркет. 

Преди години имаше една шега свързана с волейболните национали, която гласеше: "Ако има състезание за най-много четвърти места на големи турнири, тогава България щеше да е... четвърта"! Едно време този анекдот предизвикваше усмивки, а сега е тъжен спомен за едни по-добри времена.  Е, още ли Пранди е виновен?. Знаете ли какво? В най-скоро време феновете на волейбола ще казват това, което най-често си казват и футболните фенове в последните 15 години - "Да не ти пука от поредния срам, който брахме! Пускай Преслава"! 

Автор: Божидар Александров