"Гордостта на България" сам си изяде званието "Футболист на годината"

След едноседмичния маратон от загуби на националния отбор най-необяснимо остана поведението на един роден национал, демонстрирал приповдигнато самочувствие без никакво покритие. Един нападател, който три мача не направи нищо. Защото работата на нападателя (поправете ме, ако греша) е да вкарва голове. А не да се вкарва във филми.

"Трябва да е гордост за цяла България, че съм представител на България в Шампионската лига", каза скромният български нападател часове преди да влезе като резерва срещу Финландия. А с влизането му в игра от резервната скамейка единствената промяна бе, че започна да гледа мача от по-близко разстояние.

Вместо да си вземе поука, нашият ритнитопковец се впусна в нови бръщолевения... и отново преди мач, когато фокусът на всеки футболист би трябвало да е върху 90-те минути, които го очакват на терена. "В краткосрочен план съм си поставил целта да съм Футболист на България за 2020 година", казва той. За да изиграе след това поредния посредствен мач с националната фланелка.

Какъв футболист на България, каква гордост, какви пет лева. С това високомерие няма как да спечелиш нито съотборниците си, нито журналистите (които да ти изпълнят "целта"), нито феновете, които отдавна избягаха от стадионите точно заради това отношение. На фона на такива резултати и на такава игра (ако въобще може да се нарече игра) се иска малко смирение... нищо повече.

А не да се лети в небесата, че от там се пада най-болезнено.