Анчелоти е велик, но вече не е топтреньор

Евертън назначи Карло Анчелоти за старши треньор. Да прочетеш тази новина в края на 2019 година - ок, разбираемо е. А ако бяхме я прочели преди пет години? Да, тогава това би изглеждало пълен абсурд. Преди четири години Анчелоти отказа на Ливърпул, който избираше между него и Клоп. А после отиде в Байерн, където всички вярваха, че той ще успее да подобри отбора на Гуардиола.

Днес дори Арсенал, който доскоро беше без треньор, не се замисли за Анчелоти. А Евертън избираше между него, Артета (треньор без опит като старши) и наскоро провалилия се Емери. Нивото на клуба (Евертън, съжалявам) и статутът на кандидатите за старши треньори намекват, че Анчелоти вече не е какъвто беше.

Как се случи това?

Несъответствието на Анчелоти към нивото и подхода на съвременния футбол лъсна след работата му в Байерн. Той отиде там след Гуардиола. Пеп се отнасяше внимателно към всяка тренировка, всяко движение на играч на терена и постоянно измисляше нещо ново. Анчелоти имаше различен подход. Той никога не зацикли върху дреболии в тактиката и не беше свръхвзискателен към футболистите. Основните му умения са да създава семейна атмосфера в отбора, да дава на играчите онези позиции, където ще разкрият най-добрите си качества и компетентно да се адаптират към стила на съперника.

След Гуардиола, за играчите на Байерн рботата с Анчелоти изглеждаше твърде проста и непрофесионална. Футболистите се оплакваха от леки тренировки, малък брой тактически инструкции. И започнаха сами да тренират и да избират как да се разполагат на терена по време на мачовете.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

В Наполи след Сари такива проблеми нямаше. Анчелоти този път успя да изгради добри отношения с отбора. Но не и да подобри резултатите на отбора и нивото на играта. Наполи играеше по-малко зрелищно, по-слабо, но като цяло - добре. Енциклопедичните знания на Анчелоти, нивото на играчите и отличните отношения вътре позволяваха да се държи нивото. Но още веднъж - отборът стана малко по-лош, отколкото беше със Сари. И когато в клуба възникна конфликт (за него не бе виновен Анче) и атмосферата - най-важният компонент за него, се развали, без нея Анчелоти беше безмислено да остане. 

Не отбелязахме важен и показателен момент - самото пристигане в Наполи. През последните десет години Анчелоти тренираше само супертопклубове: Челси, ПСЖ, Реал Мадрид, Байерн Мюнхен. Всеки отбор вече беше силен, когато Анчелоти отиде там. Самият фактор "отиването в Наполи" означаваше, че Анчелоти вече не е същият.

Топтреньорът днес - това е човек, обсебен от тактическите детайли и със собствен стил. Анчелоти гросмайсторски се адаптира към съперниците, разкрива най-добрите качества на футболистите, но не е толкова педантичен, колкото изисква съвременният футбол. Анчелоти разчита на нивото на играчите, а не на собствения си стил и тактически детайли. 

Кристиано Роналдо потвърждава: "В Реал Анчелоти минимизира тактическото мрънкане и сложи акцент върху създаването на семейна атмосфера. Това беше, което ни трябваше". Това прави Анчелоти истински турнирен треньор (мачове, в които приспособяването към противника и топлата атмосфера са по-важни от системността): отборите на италианеца печелят първенства два пъти по-рядко, отколкото европейски турнири. Карло има само четири спечелени първенства за 18 години треньорска кариера.

Плавният спад на нивото на клубовете на Анчелоти - Байерн - Наполи - Евертън, потвърждава, че неговият треньорски подход е остарял. Анчелоти е велик, но футболната еволюция изтри представката "топ" пред неговото име.

Автор: bombardir.ru