Провал със сълзи от щастие

Една легенда по всяка вероятност приключи с футбола. Това е Висенте дел Боске, който спокойно може да бъде сложен в топ 3 на най-великите треньори не само за 21-и век, но изобщо в историята. Мустакатият специалист постигна всичко, което малцина (а всъщност май никой) са постигнали. Той има на своята сметка Шампионска лига, световна клубна титла, европейска титла и световна такава. С Реал Мадрид и с Испания. Завинаги ще остане в историята на испанския футбол като най-великия треньор, а в света е редом до най-големите светила, а дори и над тях.

Изисква се много от човек, чиито най-големи успехи бяха в началото на века, да се "нагоди" към настоящата действителност. В началото на хилядолетието той газеше съперниците на Реал с 4-4-2, което нямаше как да вкара в "Ла Роха" в деня, в който беше назначен на поста си. Но Дел Боске успя да пренебрегне себе си, да погледне над своите разбирания, да усвои стила на Пеп с лек нюанс на директната игра на Реал Мадрид и Атлетико и.. успя. Спечели Евро 2012, спечели Мондиал 2010 и... просто трябваше да се откаже тогава. Мустакатия сърдитко обаче, всъщност, винаги е откликвал на молбите към него и в случая не си тръгна, защото беше помолен да остане... и сбърка.

Последните 2 години с Испания не могат да отнемат от аурата и блясъка, които Дел Боске си заслужи по време на цялата си кариера. Но определено отнеха от блясъка в играта на Испания, който изглеждаше неузнаваемо. Изглеждаше като отбор, който не беше за това Европейско по футбол.

С бавни халфова линия и защитници, които са далеч от най-добрата си форма, Дел Боске все пак заложи на познатото. Този път не се извиси над отбора, за да види най-правилната стратегия. Той заложи на това, което му донесе успех преди 4 години, но футболът е много по-различна игра. Тики-така е разгадано и се нуждае от осъвременяване, което Луис Енрике направи в Барселона, но Дел Боске пропусна да добави в своята тактика - изместването на линиите с между 5 и 10 метра по-назад.

Срещу Чехия и Турция нямаше как да проличат проблемите за Испания, но срещу Хърватия те бяха явни. Всички видяхме, че "Ла Роха" няма никаква скорост по крилата, защитата при контраатаки е тотално липсваща, а Иниеста и Силва имат нужда от далеч по-добри алтернативи от Фабрегас и Нолито. Но Дел Боске не видя. Той пусна за 4-и пореден път един и същ състав и това се оказа пагубно.

Срещу Италия и силната защита, която Антонио Конте създаде в Ювентус, а след това я "copy-paste"-на в селекцията на "скуадра адзура", испанците нямаха никакъв шанс. Такъв се появи едва когато в последните 20 минути Дел Боске заложи (най-накрая!) на скорост и заложи на Лукас Васкес. Той раздвижи дясното крило и принуди италианската защита да се разкъса достатъчно, за да бъдат генерирани 3 положения за гол. Джиди Буфон обаче отрази и трите, запази аванса на Италия, а в края Пеле реши всичко - 2:0 за Италия и край на приказката за "непобедимата Ла Роха".

Загубата сложи край и на ерата "Дел Боске начело на Испания". Ера, която беше най-силната в истрията на испанския футбол. Ера, която имаше потенциал да приключи с титла. Но мустакатият сърдитко - къде от преумора, къде от нежелание, къде от инат, просто не пожела да направи това, което го направи успешен треньор както преди 15 години, така и преди 5 - да се извиси над собствените си разбирания и да направи правилните ходове. Това го отличаваше от другите треньори, това беше неговата запазена марка.

Уви, този път сам не пожела и сбърка. Но дори този провал не може да засенчи това, което направи той за испанския футбол. Защото провалът може да е пресен, но в Испания Дел Боске винаги ще е на пиедестал, след като донесе толкова радост на цял един народ и обедини най-големите противници в едно цяло, макар и за кратко. В Испания може и да го заляха от критики, но всеки си спомня със сълзи на очи това, което той постигна. Не само на футболния терен, но и за една раздирана от проблеми нация. И именно това е наследството, което мустакатият сърдитко оставя след себе си.