Изпитвате ли вина?

"К'во ше ги гледам тия туристи? Поредните некадърници, които не могат да си подадат два паса!" Обзалагам се, че това е най-често употребяваната реплика от футболния фен пред телевизора, щом стане време за мач на родните национали. Вероятно има защо. Достатъчно е човек да гледа 5 минути от представянето на "лъвовете", за да се почувства неудобно от пропастта, която зее между българския и световния футбол. Наясно съм, че знаете за какво говоря. "Тия все едно играят на забавен каданс. Ако се съберем момчетата пред блока, ще играем по-добре".

За липсата на спортно-технически качества и умения вече всичко е казано. В следващите няколко реда ми се иска да насочим фокуса към дефицита на морални такива. Да излезем извън комфортната зона на вечно сочещите с пръст българи и да потърсим вината в себе си. Срамното представяне с националната фланелка, което наблюдаваме вече доста време, е продукт на още по-продължителното бездействие от страна на всички замесени. А всички ние сме замесени и срамът е общ.

От държавата, която е тотално абдикирала от задълженията ѝ към спорта и е позволила настаняването на повсеместна корупция. През ръководните кадри на футболната централа, които просто отчитат дейност между частните си екскурзии по време на гостуванията на "трикольорите".

Селекционерите, които редят състава не по заслуги, а по заповедите на същите ръководни кадри. Собствениците на клубове, които поддържат дългогодишни приятелства с това ръководство, криещи общи интереси. Школите, които от години са фабрики за пари, пълни с некомпетентни кадри, обучаващи трениращите по отдавна амортизирали методи. Родителите с болни амбиции, които пробутват безперспективните си отрочета на мястото на талантливите и можещите.

Тийнейджърите, които мечтаят за бърза слава и договори за милиони с чуждестранни тимове без да са жертвали нищо в името на успеха. Треньорите на елитни отбори, които предпочитат да гласуват доверие на чужденци със съмнителни качества, но нямат търпението да обиграват юноши. Съдиите, които работят не в полза на справедливостта, а обслужват силните на деня, за да се докопат до по-добро кариерно развитие. Журналистите, които вечно заобикалят неудобните въпроси и градят псевдоимидж на работещи в независими медии. До феновете, които са изкусни футболни анализатори в социалните мрежи, но избират да мълчат, щом стане въпрос за реални действия.

Списъкът е дълъг и осеян с неприятни факти, които отдавна не са тайна за никого. Твърде вероятно е да се разпознаете в някой от тези образи, убиващи родния футбол, и да не Ви се понрави написаното, но истината няма за цел да бъде харесвана. Когато сме се отрекли от собствената си отговорност, нямаме моралното право да хвърляме обвинения върху другия.

А Вие изпитвате ли вина?

Автор: Вили Карагьозова