Симеон Славчев: Крах неземен и срам! Играх контузен, бях готов и за без пари да играя

Полузащитникът Симеон Славчев изрази голямото си разочарование от развитието на събитията в Левски и факта, че се оказа ненужен, когато Станимир Стоилов се завърна начело на отбора. Той призна, че е правил компромиси от самото начало и че е бил готов да играе без пари, но накрая е получил срамно отношение.

"Много ми се иска да не бъда представян като футболист на Левски, но предвид ситуацията за момента се водя, че съм в Левски, но не съм желан там и едва ли това ще се промени. За първи път изпитвам такова нещо в кариерата си. Досега навсякъде, където съм бил, са ме искали и съм отивал с голямо желание. В Полша и Кипър съм оставял много добри впечатления с играта си. В един момент, когато си дойдох обратно с желание в България се получи, че играя, правя какво ли не, за да бъда на терена. Правя някакви компромиси от самото начало и в един момент ти казват - не ставаш, махай се!

Беше ми доста тегаво. Малко се затворих в себе си, защото ми дойде като гръм от ясно небе. Тепърва сега ще бъде много тежък период за мен. Да не си играл толкова време... Преди това преследван и от контузии. Никой няма да си направи изследване защо съм бил контузен, защо така е станало... Аз съм си направил този анализ. Доста време мина, но повече компромиси със здравето и кариерата си, няма да правя! Не искам да ставам жертва и хората да си кажат - виж този какво се оправдава" - започна той пред dir.bg.

"Всичко започна, когато бяхме на подготовка в Сандански още при Хубчев, после и на лагер в Турция. Там в последния мач стана една тъпотия и си счупих пръста на крака. Обаче първия мач за първенството беше дербито с ЦСКА. Аз искам да играя в този мач, но пръста ми се държи на кожичка. Реших, че ще стисна зъби и ще играя с обезболяващи и после ще го мисля. Всичко в името на този мач!

После направих операция на пръста. В крака ми имам железа, пластини, пирони, гайки, болтчета - цяла целезария...Последва и мускулна контузия, която не се излекува добре. Беше време за новия шампионат, а тогавашния ни треньор ме помоли да играя, че нямало кой. И аз - пак така - ще играя! Само че в 20-ата минута пак се поднови контузията. Беше си пълна тъпотия, това че играх. И за какво?! После бях плют, изкараха ме, че едва ли не съм си изфабрикувал контузията" - продължи Славчев.

"Ти си направил няколко компромиса със здравето и кариерата, но какво да се прави. Според мен тази година няма как да играя в нов отбор. Имам договор за още 2 години, но много късно ми съобщиха, че съм осободен. Така че се надявам за новата година. Все още обаче раздялата ми с Левски. И да ти кажа парадокса! Първите ми тренировки в мъжкия футбол бяха, когато Мъри ме повика в първия отбор на Литекс. Какво нещо е живота?! А доколкото помня той е настоявал и преди за моето привличане, докато е бил начело на Астана, но тогава аз бях в Спортинг (Лисабон) и не се получиха нещата. Не му се сърдя. Той е топ треньор и точно такъв трябва на Левски. Разбирам ситуацията. Просто можеше да се направи по по-добър начин. Защото който каквото и да казва, аз бях ОК да играя и без пари в Левски до зимата. Само да не е така в последния момент и да мога след това да отида някъде да играя. Защото така сега кариерата ми претърпява някакъв крах - неземен!

Аз, че искам да докажа на един контингент, че Симеон Славчев може още, това ще го направя! Ще направя всичко възможно! Но злоба в мен не тая. Имаше огромно разочарование в началото. Даже и малко срам. Защото в този момент, в тази ситуация ти нямаш място там... А аз си представях, че ще остана доста време в Левски. Бях и готов да се откажа от всякакви суми и всичко, но да съм в отбора. И това го знаят. Тити Папазов може да потвърди, че още първият път, когато беше пълен хаос и някои хора идваха и си тръгваха, аз влезнах в стаята и им казах - предлагайте ми каквото искате, аз оставам! Дали ще ми дадете лев, два, пет или десет, аз ще се подпиша, а в следващия момент...(прави жест с ръка сякаш му показват пътя - бел. ред)" - завърши Славчев.