Никой играч не е по-голям от клуба, но някои раздели болят

Във футбола има едно неписано правило и то е, че никой футболист не е по-голям от клуба. Неписано, но изпитано и невъзможно за оспорване. Така е и с Борислав Цонев, който се раздели днес с Левски, а по всичко личи, че брат му Радослав ще го последва. Така е с големи легенди, а какво остава до двама безспорно класни, но не фундаментални футболисти на "сините"...

Но има нещо в тази раздяла, което оставя горчив вкус. Какво е то? Ами, че тя слага край на една история, която изглежда недописана. И вероятно клуб и играч са си подали ръка на сбогуване, но изглежда сякаш и у двете страни има горчивина. Защо - може да стане ясно тези дни, може впоследствие, а може и никога да не научим.

Не беше изобщо далеч времето, в което евентуалното завръщане на братя Цоневи на "Герена" беше новина номер едно и за това се шумеше ежедневно. И когато това се случи, близнаците бързо доказаха, че това не е без основание, превръщайки се в ключови футболисти на Левски. Буквално от мач на мач ставаше ясно, че присъствието на Борислав и Радослав на терена може да е само в полза на отбора. Когато пък се контузиха - в рамките на една седмица и двамата, много фенове и представители на клуба увесиха носове. Може би всяко второ изказване по темата "Левски" в дългия период на възстановяване на Цоневи беше свързано с тях и клубът търпеливо изчакваше тяхното завръщане на терена.

Какво стои зад тези впечатления и последвалите ги очаквания? Във всеки случай - доста цифри. Борислав беше обявен за втори по важност за клуба си футболист според индекса на Инстат, а синът на легендата Георги Аспарухов обяви, че братята са по-важни за "сините" от Кристиано Роналдо за неговия отбор. През декември 2021 г. беше обявено, че двамата са участвали в половината(!) от реализираните от тима попадения - 12 от 21. Борислав си тръгна днес с 12 попадения на сметката, постигнати в 30 мача.

Приказката на братя Цоневи на "Герена" постепенно започна да се срива през есента на миналата година. Този срив нямаше отправна точка и до днес няма яснота защо се случи така. Дали е защото заплатите на братята тежат на клуба, който още се бори за стабилизирането си, а те отказват да си ги намалят? Дали защото Станимир Стоилов не мисли да разчита на тях или те не се вписват в представата му за това как трябва да изглежда отборът? Дали защото след тежките контузии те не бяха на предишната висота игрово? Дали пък истината е съвсем друга и само замесените в това я знаят?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Каквато и да е причината, остава някакво неприятно чувство от начина, по който историята на братя Цоневи в Левски приключва. Защото си спомняме как Борислав Цонев се завърна, без да мисли много, въпреки че призна, че е бил разубеждаван заради тежката ситуация в клуба. "Но аз исках да помогна в този тежък момент, това е моят клуб", посочи халфът тогава. Спомняме си как на сагата за новите договори на братята може да съперничи само тази с връщането им в Левски. Как треньорът тогава Живко Миланов каза, че всички в клуба ще бъдат по-спокойни, когато Борислав и Радослав преподпишат. Когато това се случи, на сайта си от Левски посочиха, че те са основни играчи на тима и им благодари, че са останали верни на клуба в един от най-тежките му периоди. Спомняме си, че никой от тях не се оплака от забавени плащания и че дори в период с няколко възнаграждения назад те дадоха пари за лагер на ДЮШ на Левски. Дори в съобщението за раздялата с Борислав от клуба му благодариха за всеотдайността със синия екип.

Във футбола има едно неписано правило и то е, че никой футболист не е по-голям от клуба. Неписано, но изпитано и невъзможно за оспорване. Точно толкова невъзможно, колкото е за един левскар да остане равнодушен при болезнената раздяла с Цоневи.

Сбогом или довиждане, "сини" момчета?