Гонзо спря въртележката

Големите промени в Левски, на които трябваше да се постави началото през този сезон, все още не са факт. След кошмара през миналия, в който "сините" записаха куп срамни рекорди и поднесоха безброй разочарования на привържениците си, сега очакванията бяха за рязка промяна към по-добро.

Поне по отношение на голямото текучество в отбраната изглежда, че Георги Иванов е успял да избегне една от грешките, които се правеха най-масово през миналия сезон - постоянните ротации в защитата. Като цяло голямото текучество, в който и да е отбор никога не е предпоставка за големи резултати. Специално с карето в отбраната през сезон 2013/2014 обаче треньорите на Левски прекалиха с експериментите и налучкването на верните четирима. Това бе и една от най-големите грешки. Справка в статистиката показва, че в предишното първенство от 38 изиграни мача "сините" са използвали 26 различни варианта на защитата. Най-често заедно бяха Дъстли Мюлдер, Даниел Димов, Станислав Ангелов и Нуно Пинто - едва в четири шампионатни мача. Следва карето Мюлдер, Д. Димов, Ангелов, Пинто, което присъстваше в стартовите 11 в три двубоя.

Всичките въртележки, които правиха Славиша Йоканович, Антони Здравков и Елин Топузаков доведоха тима до пето място в класирането - най-слабото от сезон 1990/1991 насам. Пак оттогава тимът за първи път не участва в Европа. Никога не бе губил и 4 пъти от ЦСКА. Допусна и 39 гола - изравнен антирекорд от сезон 1985/1986, когато в мрежата на отбора топката пак влетя толкова пъти. Вярно - миналия сезон мачовете бяха 38, а не 30 като през 1986-а, но въпреки това последствията от вечните ротации, а и от класата на изпълнителите бяха, меко казано, вредни. Разбира се, не бяха единствената причина за провала, но със сигурност допринесоха за него.

По съвсем различен начин стоят нещата този сезон. От 11-те изминали кръга досега в девет Левски започва с едни и същи четирима в защитата - Пламен Крумов, Аймен Белаид, Борислав Стойчев и Веселин Минев.

Единствените два двубоя, в които Георги Иванов направи рокада на един от двамата бекове бе поради обективна причина - Минев срещу Ботев и Крумов срещу Локомотив (Сф), нямаше как да играят тай като бяха контузени.

Централната двойка Борислав Стойчев и Аймен Белаид пък не се пипа изобщо. До голяма степен това се дължи и на факта, че с друг изпълнител на този пост на "Герена" не разполагат. Когато Белаид беше изгонен в Хасково, в следващия двубой няколко дни по-късно - за Купата на България срещу Спартак (Вн), трябваше да влиза Пламен Димов. Играч, кйто невинаги е играл на този пост. А и меко казано, все още не е доказал, че има качествата, за да играе в Левски. Всъщност от титулярната четворка доказан, и то в други времена, е само Веселин Минев. А и той не е това, което беше при предишния си престой в клуба между 2006-а и 2011-а. Всъщност, в Левски разполагат със заместник само на неговия пост - младия Мики Орачев. От другата страна Крумов на практика също няма алтернатива, след като Радослав Димитров напусна малко след като дойде през лятото.

Ако погледнем броя на допуснатите голове средно на мач, излиза, че за миналия сезон ситуацията дори е била по-добра от сегашната. Това обаче се дължи не на това, че постоянните промени са по-добрият подход, а на това, че в качествено отношение изпълнителите в момента не са много по-добри от тези, които играха в предишното първенство. Освен това добри или лоши, те са единствени поради късата пейка. Затова бе и задължително да се потърси още един централен защитник, а не само класен нападател. И докато за върха на атаката "сините" тестваха един куп играчи, то за защитата такива не бяха изпробвани. Засега последствията от малкия брой играчи в ариергарда не се усещат толкова, но една контузия или наказание много биха усложнили избора на Георги Иванов.