Спас Русев - човекът, който преосмисля думата "бизнес" в Левски

Изминаха повече от 2 години от деня, в който Спас Русев влезе в Левски и обяви, че гледа на клуба като чист бизнес. И допълни, че поема един от най-успешните български клубове, за да гарантира, че парите, които "Виваком" предоставя на "сините", ще бъдат използвани по най-ефективния начин.

Е, успешен ли е бизнесът, който Русев "върти" на "Герена"?

Игралият с Марсиал и Зидан Луи Нганиони търси своя "дом" на "Герена"

Преди по-малко от седмица Левски подписа с левия бек Луи Нганиони. Французинът дойде на "Герена" с визитката на продукт от школата на Олимпик Лио...

Дълго време Левски беше клуб, който не само, че не печели от трансфери, но дори бе на сериозна загуба. Често под "тотал"-а на изходящите трансфери се мъдреше нула. Затова е доста любопитно, че Левски на Спас Русев е на печалба от трансфери на играчи.

В първия му сезон в клуба с парите на Русев бяха купени разочарованията Амаду Сукуна и Антон Огнянов - първият за 50 000 евро, вторият за 25 000. От продажби нищо не влезе в касата на "сините" и престоят на собственика започна лошо, макар и не ужасно.

Нуно Рейш - лидерът и роден победител, който наказа Гризман и Лаказет

За Левски доскоро се твърдеше, че му липсват левскари и лидери, които да носят свещената за феновете синя фланелка. И клубът лека-полека започна ...

През сезон 2017/18 Русев се бръкна по-дълбоко и плати 300 000 евро - 200 за Филипе Нашименто и 100 за Нелуц Рошу. В същото време клубът продаде четирима играчи за общо 1 585 000 евро. Те дойдоха от трансферите на Мехди Бурабия (550 000), Божидар Краев (500 000), Жуниор Мапуку (500 000) и Димитър Пиргов (35 000). И клубът излезе на плюс, и то с цели 1 285 000 евро. И в този момент моделът показа, че може да е печеливш дори на "Герена".

Разбира се, добрият бизнес не е само да регистрираш печалба от сделки. Той се състои и в това да влагаш пари в бъдещето и добрите резултати. Особено когато става дума за футболен клуб. И Спас Русев го разбра. Затова през летния трансферен прозорец на сезон 2018/19 бизнесменът отвори по-широко джобовете си и плати 1 милион евро за играчи. Холмар Ейолфсон излезе 500 000 евро, Хали Тиам струваше 300 000, а за Нуно Рейш бяха платени 200 000 от европейската валута. В същото време от продажби нищо не влезе в касата на клуба. Тук се появи още един елемент, влияещ негативно на бизнеса на Русев - пропуснатите ползи. Жорди Гомес, който, въпреки че е на 33, е име и можеше да вкара някой лев в касата на клуба, а Роман Прохазка си тръгна след 5 години на "Герена" също без да донесе някакъв финансов дивидент на "сините". Както във всеки план, и в този се показаха няколко "дупки", които продължават и в момента, защото в отбора има важни играчи, чиито договори изтичат през следващото лято (най-вече Обертан).

Като се тегли чертата под трансферите, извършени по времето на Русев, излиза, че клубът е на печалба. Вложени са 1 375 000 евро, спечелени са 1585 000 евро. Печалбата е минимална - 210 000 евро, но все пак я има.

За сравнение с триото собственици, от което получи контролния пакет акции на Левски - Тонев, Ангелов и Иванов, Спас Русев сключва по-добри сделки. Наследниците на Тодор Батков в краткия си престой на руля на "Герена" купиха играчи за 420 000 евро (Нар - 200 000, Адениджи - 120 000, Бурабия - 100 000), а от продажби не взеха нищо.

От друга страна сделките на бизнесмена от Перник, най-вече по-близките във времето, не са лоши като такива. Например Ейолфсон е купен за 500 000, когато е с цена според transfermarkt.de от 2 млн., извикан е в националния отбор за участие на Световно първенство и е в чудесна футболна възраст. Нуно Рейш е привлечен срещу 200 000 при цена от 800 000 и също е на добра възраст. От друга страна Давиде Мариани, Луи Нганиони и Мартин Полачек са привлечени без пари, а имат прилична трансферна стойност. Tримата са на възраст от 23 до 28 години, а Мариани вече показа, че може да е сред важните за Левски футболисти.

Русев показа зрялост и по отношение на назначаването на важни кадри в клуба, като например треньорите. След като нещата не се получиха с Елин Топузаков и Николай Митов, той започна сам да избира треньорите на тима, като преди да вземе крайното решение провежда обстойни разговори с тях. За Митов конкретно бизнесменът обясни, че му е поверил отбора, доверявайки се на спортно-техническото ръководство. Делио Роси пък е изцяло негов избор, за което той си призна. С назначаването на Славиша Стоянович Русев показа развитие и по отношение на избора на кадри, макар да е твърде рано да се правят изводи за сърбина.

Развитието на бизнесмена Русев в Левски при подбора на кадри се усети и в преговорите му с Вили Рутенщайнер, на когото той искаше да повери поста спортен директор и едва ли може да бъде винен, че тази сделка пропадна. Пипкавото търсене на нов достоен кандидат може да изнервя феновете на тима, но от бизнес гледна точка то е оправдано. И най-важното - собственикът на тима не се върти около едни и същи стари имена, които са без опит и без качествата да са директори в Левски.

Засега Русев губи точки като добър бизнесмен в една насока - подобрението на базата в Левски. За 2 години той не е вложил пари, нито е привлякъл чуждестранни инвестиции в подобряването на материалната база, в довършването на работата по стадиона. Бизнесменът промени името на съоръжението, без да е оставил някакъв отпечатък върху него, а когато го питат за подобрения, той не е словоохотлив. "Не искам да обещавам", казва, след като при поемането на властта бе излишно гръмословен.

Но все пак не може да му се отрече, че се справя с бюджета, печели доверието на спонсори, трансферите стават все по-добри под негово ръководство, а скандалите са сведени до минимум. Може би, за да стане "бизнесът" Левски още по-успешен, у Русев трябва да заговори и сърцето. Защото много хора сме най-успешни в това, което обичаме да правим, обичаме да наблюдаваме, обичаме да развиваме...

Още по темата

Please select answer!