Има ли по-лошо за Левски?

Ситуацията малко преди края на дербито в Ловеч, при която Ивайло Стоянов отсъди удар от вратата на Литекс, а капитанът на Левски Влади Гаджев единствен разбра, че има корнер и отиде спокойно до флагчето и дори се засили да изпълнява, докато всички останали футболисти вече тичаха към центъра, е най-яркото доказателство за хаоса на всички нива, който цари при "сините". Налице са компроментиран собственик с изчерпани ресурси и назначен в бъдеще време треньор, който просто наблюдава агонията на човека, правещ всичко възможно да запълни постоянно нарастващите пробойни по дъното на олющената лодка. Със сигурност самият Гонзо си дава най-ясно сметка, че от толкова много задължения и задачи не му остава време спокойно да се концентрира върху работата с играчите. Просто той отговаря за всичко от "А" до "Я" на "Герена", но в много по-тежък период от онзи, в който Иво Тонев се самоопредели по този начин.

Това обаче е на заден план за редовите запалянковци, чиито фокус пада върху отбора, с който тръпнат всяка седмица и чиито резултати са в правопропорционална зависимост със собственото им настроение. На техния екран на внимание се появява една грозна карикатура, с която се опитват да ги заблудят, че идеята, за която са готови на всякакви жертви, все още е същата. Повечето от тях отдавна са надраснали възрастта, в която една седмица викат за един отбор, следващата за друг. Жребият на предпочитанията им отдавна е хвърлен и сега са в любимия тим и в добро, и в лошо. Точно в момента те понасят големия позор и прагът им на търпимост става твърде лесно преодолим. Избликът на агресия след края на мача в Ловеч е едно от доказателствата, както и тежката апатия, която налегна огромна част от средностатистическите левскари, които и без това трудно се вдигаха, за да отидат до стадиона. Сега те дори превключват бързо канала, като видят "синята" агония.

Няма как да е по-различно, след като с всеки изминал мач въпросът има ли по-лошо, става от актуален по-актуален. А отговорът след продукцията край Покрития мост си остава: "Явно да". В момента Левски заслужава място във футболните учебници като антипример за това как трябва да изглежда един отбор. Особоено първия половин час в Ловеч е достоен за наистина епохален труд в тази посока. През това време най-ясно си пролича, че "сините" имат слаб вратар, като това явно касае всички налични представители на този пост в момента. Александър Любенов може да бъде оправдан най-вече с това, че треньорският щаб рискува страшно много, за да го постави под рамката в толкова напечен момент. Момчето със сигурност има качества, но все още изглежда твърде притеснен, а хората пред него имат нужда от човек, който да ги ръководи с твърда ръка.

В защита Левски има добри изпълнители, особено на фона на тези, които се изредиха в последните 2-3 сезона, но на терена те не действат в синхрон, а впечатлението за разпокъсаност става все по-силно. Вината вероятно е и на Пепе Мурсия, който бе пренебрегнал тактиката в програмата си за тренировки, но и настоящият щаб, в който вече има двама бивши бранители като Топузаков и Петьо Колев носи отговорност.

Хаосът е най-пълен в средата на терена. Смяната на схемата с постройка на халфовете в ромб не сработи кой знае колко успешно нито срещу Ботев, нито онзи ден. За домакински мач срещу съперник, за който се предполага, че ще действа по-затворено, има логика Гаджев да бъде ангажиран по-директно с изнасянето на топката, но в Ловеч отново се видя, че неговото слабо място си остава представянето в дефанзивен план. Макар че в далеч по-голяма степен се провали Георги Сърмов. Случайно стечение на обстоятелствата не само го върна на "Герена", но и го отвърди като титуляр, а в момента това изглежда парадоксално.Още повече при факта, че героят от единствените две победи на тима от началото на сезона Роман Прохазка стои на пейката. Колкото и да са слаби изпълнителите по фланга, "сините" винаги са играли най-добрия си футбол с крила, а дори и в кошмарния минал сезон стойностните резултати бяха постигнати заради повече агресия покрай тъчлинията. Луис Педро има качества да объде втори напдател, но проблемът си остава в липсата на първи. Божинов се включи само след една тренировка след завръщането от Англия, но само потвърди защо в момента никой уважаващ себе си клуб не би го наел. Вкарването на голове продължава да си остава сериозен проблем, а и чаканият като лек за безплодието Дани Н'Гасен май не е типичният таран, за когото точеха зъби от "Герена". Все пак трябва да се признае, че Левски има потенциал, но качествата на ирачите все още не могат да бъдат трансформирани в силна отборна изява. А това означава, че предстои доста тежка треньорска работа, а паузата за мачовете на националния отбор далеч няма да е достатъчна, за да се види някакво сериозно преобразяване. На фона на това, че поне половината изпълнители в състава на Гонзо без проблеми ще минат футболен ТЕЛК с поне втора степен инвалидност, наистина изглежда наложително смело и спешно да се търси освежаване чрез младите. И срещу Ботев Мики Орачев показа, че заслужава доверие, а само с повече мачове може да се види дали той и връстниците му от школата не са дори по-добри от талантите в "оранжевата" академия. Такива като него поне ще ги търпим, без да се срамуваме, както го правим заради Сърмов и компания.

НЯМА СПАСЯВАНЕ ОТ НАЧАЛОТО НА СЕЗОНА

Една от причините за мъките на Левски от началото на сезона е кошмарното представяне на вратарите. И тримата, които пазиха в първите 6 кръга, на практика нямат спасяване. В първия кръг Наумовски пусна един гол от общо един точен удар, който му отправиха играчите на Локо (Пд). Шутът изглеждаше силен и почти неспасяем, но при повторенията се видя, че топката мина през ръката на македонеца и той можеше да реагира далеч по-добре. Същото се отнася и за първия гол на Литекс. Шутът на Асприля бе добър, но влезе почти в средата на вратата, без Любенов да реагира подобаващо.
Във втория кръг срещу ЦСКА Кунчев два пъти извади топката от вратата си. По статистика точните удари на "червените" са три, но едва ли някой помни спасяването на Стефано, което със сигурност е било на лек удар. За комичните му прояви в Стар Загора всичко се каза - 2 гола и без спасен удар. Сменилият го Наумовски пък нямаше работа през второто полувреме. При единствената суха мрежа за Левски от началото на сезона срещу Локо (Сф), "червено-черните" нямаха точен удар. Кунчев веднъж дори бе на път отново да сгреши фатално и подари топката на Шехуди, но за щастие на "сините" тунизиецът не уцели вратата. При втората победа от старта на сезона срещу Ботев, "канарчетата" също бяха почти с почти 100-процентова ефективност. След като вкараха, вратарят Любенов бе на път да им подари втори гол. Той изпусна топката при едно безобидно центриране, последва удар, но Мики Орачев спаси положението и спаси от голлинията. "Сините" се добраха в края до победата, но благодарение на това, че Ботев нито вендъж след това не уцели вратата им. Така формално и статистически "сините" вратари може и да съберат от началото на сезона 2-3 спасяваия, но на практика такива липсват.

Една от причините за мъките на Левски от началото на сезона е кошмарното представяне на вратарите. И тримата, които пазиха в първите 6 кръга, на практика нямат спасяване. В първия кръг Наумовски пусна един гол от общо един точен удар, който му отправиха играчите на Локо (Пд). Шутът изглеждаше силен и почти неспасяем, но при повторенията се видя, че топката мина през ръката на македонеца и той можеше да реагира далеч по-добре. Същото се отнася и за първия гол на Литекс. Шутът на Асприля бе добър, но влезе почти в средата на вратата, без Любенов да реагира подобаващо.

Във втория кръг срещу ЦСКА Кунчев два пъти извади топката от вратата си. По статистика точните удари на "червените" са три, но едва ли някой помни спасяването на Стефано, което със сигурност е било на лек удар. За комичните му прояви в Стар Загора всичко се каза - 2 гола и без спасен удар. Сменилият го Наумовски пък нямаше работа през второто полувреме. При единствената суха мрежа за Левски от началото на сезона срещу Локо (Сф), "червено-черните" нямаха точен удар. Кунчев веднъж дори бе на път отново да сгреши фатално и подари топката на Шехуди, но за щастие на "сините" тунизиецът не уцели вратата. При втората победа от старта на сезона срещу Ботев, "канарчетата" също бяха почти с почти 100-процентова ефективност. След като вкараха, вратарят Любенов бе на път да им подари втори гол. Той изпусна топката при едно безобидно центриране, последва удар, но Мики Орачев спаси положението и спаси от голлинията. "Сините" се добраха в края до победата, но благодарение на това, че Ботев нито вендъж след това не уцели вратата им. Така формално и статистически "сините" вратари може и да съберат от началото на сезона 2-3 спасяваия, но на практика такива липсват.