"Бай Добри ме настани, а Трифон Иванов ми изхвърли нещата и изгони": екс звезда на ЦСКА и Левски разказва

Бившият футболист на ЦСКА и Левски - Викторио Павлов, е една от звездите в родния футбол, които са играли за вечните съперници. Той обаче е взимал участие в незабравими срещи като 7:1 за Левски с екипа на "червените", а след това побеждава ЦСКА с 5:0 във финала за Купата на България през 1998 г.

Екс наставникът на "сините", който има ролята на помощник на Ясен Петров в началото на миналото десетилетие, разказва пред "Campio | Podcast" какво е да си юноша на ЦСКА и как попада сред последния звезден тим на "червените", при това забелязан и извикан от легендарния Димитър Пенев. 

Първа повиквателна

"Бях в дублиращия състав на ЦСКА и имахме контрола в Герман срещу провинциален тим. Димитър Пенев беше дошъл да гледа, треньор на дубъла ни беше Ангел Калбуров, Бог да го прости. Залагаше много на нас. Извикаха ме след мача и още на следващия ден трябваше да бъда на тренировка с първия отбор. Викам „добре, окей“. Не знам дали имах и 16 години. Пенев ми вика: „Малкия, как си, искаш ли да тренираш, утре те чакаме да си на стадиона“.

Прибирам се у нас, бях най-щастливият в света. Тогава в състава бяха всичките. От Илия Вълов като почнеш, Емил Димитров, Димитър Младенов, Ивайло Киров, Марин Бакалов, Стоичков, Любо, Емо Костадинов. Всички от големия топотбор на ЦСКА бяха там. Майка ми и баща ми си мислеха, че ги лъжа, че ще тренирам с тях. Но на сутринта с анцуга и с рейсчето отивам на „Народна армия“.

Те там се събираха. Излезе бай Добри и ме посрещна. Даде ми екип, каза ми: „Ей там ще седнеш в ъгъла“. После се връщам и гледам, че моите неща са изхвърлени в коридора. Бог да го прости, Трифон Иванов беше застанал в средата и вика: „Ти ли се беше съблякъл тука, кой ти каза? Няма да се събличаш, тука съм аз. Отивай при доктора.

Пената и куп звезди около теб

Излизаме да тренираме. Най-интересното беше, че ме накараха да изнеса сигурно 20 стека вода. На тоя да изнесеш анцуг, топки да носиш, всичко носиш. Бях като помощник домакин. Все пак съм единственият юноша, който го бяха викнали толкова рано. Имаше и още едно момче Славчо Илиев, но той беше по-голям от мен. Когато свърши тренировката, най-малкият трябваше да събира и да прибира.

Така 3-4 месеца бях на изпитателен режим да се събличам при доктора. Чак след това старите кучета ме приютиха в съблекалнята. Пената не можеше да ми каже името, за него явно беше много сложно да запомни Викторио. Само ми викаше „Малкия“. Но Пенев наистина имаше нюх.

Да, сигурно не можеше да комуникира или да прави разбори. Бъркаше имена, но имаше нюх къде какво що. Съблекалнята му имаха такова уважение в ЦСКА, че беше като казарма. А там бяха звезди, та звезди. Никой не смееше нещо да му каже. Имаше уважение, знаеше се, че той е Господа вътре", разказва Павлов. 

Вижте колко билети са продадени за ЦСКА - Левски!