Легендарната Вера Маринова за руските спортисти: Човечеството е загубило здравия си разум

Двукратната световна шампионка на България в художествената гимнастика (1969, 1971 година) и дългогодишен спортен журналист - Вера Маринова, даде любопитно интервю пред "Телеграф", в което коментира конфликта между Русия и Украйна и неговото отражение в спортния свят.

Легендарната ни гимнастичка изрази мнение, че който е "изплащал чужди грешки", може да разбере колко неправилно е изваждането на руски и беларуски спортисти от състезания. Маринова го описа като "непремислено и жестоко" и сравни настоящата обстановка в света с творбата на Джордж Оруел "1984" и тази на Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт":

- Как гледате на състоянието на световния спорт след изваждането на Русия и Беларус от повечето състезания?

- Болезнено е. Ако някой е изплащал чужди грешки, той ще разбере колко неправилно е това действие. Мен животът ме е поставял в ситуации, в които е трябвало да изплатя чужди грешки, и знам какво е. Това е много непремислено и жестоко. Също така не виждам никаква логика в тази идея, която за щастие не беше прокарана до края, да се заличат всички рекорди от миналото. Тоест нямаше да имаме Стефка Костадинова, която е недостигната от 1987 година. Общо взето, мисля, че човечеството е загубило здравия си разум. Всички ние сме в това Брауново движение и колкото по-скоро ни навести здравият разум, толкова по-добре.

- Но отношението към руските спортисти нямаше ли да е много негативно от всички страни, ако все пак те бяха допуснати до международни прояви?

- Ако аргументацията е да не ги подлагат на унижения и на лошо отношение, може би е така. Времето ще покаже. Но без тях поне гимнастиката ще обеднее. И спортната, и художествената, и акробатиката, и батутът. Не е редно политиците да решават своите въпроси чрез спортистите или културните дейци, защото това, което чуваме за световноизвестни певци, диригенти, актьори, какво означава? Прилича ми на „1984” на Оруел или „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри. Чели сме го като фантастика, в която никога няма да попаднем, а не се ли намираме там? Не мога да приема „Ти кажи това” и тогава можеш да си упражняваш професията. Смутена и объркана съм, както всички хора около себе си.

- Какъв ще е изходът от всичко това?

- И това ще мине, но животът не се състои в черно и бяло. Той е поредица от полутонове. Истината никога не е само черна или само бяла, не можем да се делим на добри и лоши, всеки един от нас е съвкупност от двете. Откъде младите хора набират информация за случващото се? На всички, които използват YouTube, горещо бих препоръчала да чуят лекцията на Джон Миършаймър. Той е един от водещите професори на университета в Чикаго и прави дисекция на настоящата международна обстановка. Просто ние не сме били в течение на процесите в Украйна и Русия през последните 10 години. Така че бих посъветвала днешните журналисти винаги да намират начин да подскажат някаква истина, различна от тази, която се умножава из средствата за масова информация. И това може да става, без да си драстичен, агресивен, без да унижаваш човека - винаги има начин, аз самата съм била в такава ситуация.