"По-добре да изпаднем, отколкото в тима да играят чужденци" - един специален клуб, Атлетик

Съвременният спорт, както и съвременният свят са многокултурни. През своята кариера спортистите преминават от една страна в друга, състезават се в различни първенства, дори си сменят гражданството. Така е и в любимия ни футбол, из целия свят обикалят играчи от различни страни. Да вземем, например, бразилците, мисля, че няма практически първенство, в което не играят футболисти от тази страна.

Най-силните клубове в света пък се състоят от звездни играчи от различни национални отбори. Но има и отбори, които следват противоположната гледна точка, в тях играят не само техни собствени възпитници, а играчи само от една националност. Един от тези клубове е Атлетик (Билбао). 

Испанският клуб е създаден през 1898 година от баски студенти, които са се обучавали в Англия и след завръщането си в родината са основали футболния клуб. Те играят в Примера дивисион от деня на основанието ѝ през 1928 година и заедно с Реал Мадрид и Барселона никога не я е напускал. Атлетик е един от най-титулуваните клубове в страната, 8 пъти е печелил първенството и 24 пъти Купата на Краля. Играе на стадион "Сан Мамес", чиято вместимост е 53 000 души. Стадионът ще приеме мачове от отложеното а 2021 година Евро 2020. 

Атлетик се намира в Билбао, страната на баските. Регионът се намира в северната част на Испания. Баските имат свой език, различаващ се от испанския, и дълги години се борят за автономия и за обединението на всички баски. Те са разделен народ - част от тях живеят в Испания, а друга част - във Франция.

Причината да играят само баски във футболния клуб идва от възхода на национализма в началото на 20-и век, а също и заради успеха на баския футбол в началото на развитието на играта в Испания. Успехите на клуба и подкрепянето му на стадиона се превърна в легален израз на националните идеи на региона. Клубът започна да се асоциира с Баската националистическа партия, някои играчи бяха членове на партията. Бившият футболист Хосе Антонио Агире през 1936 година стана президент на автономната общност на страната на баските.

Последните чуждестранни играчи се състезаваха за клуба през далечната 1912 година. Оттогава отборът се комплектова на национална основа. В началния етап на тази политика отборът е бил попълван само от играчи, родили се на територията на Страната на баските. Сега правилата са леко променени и за клуба могат да играят френски баски, чужденци с баски корени, а също и играчи, израснали в Страната на баските, например, деца на имигранти. 

Изглежда, че такава намалена възможност за формиране на отбор ще направи неговия потенциал значително по-слаб, но се оказва, че не е така. Например, на Олимпийските игри през 1920 година в състава на Испания по футбол от 21 играча 14 са били баски.

Баските се гордеят със своята национална политика и с начина, по който окомплектоват състава си. През 90-те години било проведено допитване, в което 76% са заявили, че е по-добре да изпаднат в Сегунда дивисион, отколкото да се откажат от този подбор на състава си. 

Разбира се, в съвременния футбол с неговите огромни пари е трудно да се постигат такива резултати, но клубът не се отклонява от своята линия и продължава да отглежда класни играчи. Последното постижение на клуба беше победата в Суперкупата на Испания през 2015 година.

Такъв е футболът, в който в един отбор играят футболисти само от една националност, а Арсенал, например, имаше момент, в който в стартовия състав нямаше нито един англичанин. Всеки избира за себе си какъв футбол повече му харесва, и двете крайности имат своите плюсове. 

Източник: "Яндекс Дзен"