Как Реал Мадрид официализира смъртта на най-офанзивната футболна схема?

Съвременният футбол се базира все повече и повече на играта на халфовете. Ако полузащитата успее да генерира достатъчно положения, а в същото време да допринесе достатъчно за представянето в дефанзивен план, даденият отбор почти сигурно ще спечели. Фокусът на всеки треньор е все по-ориентиран около изграждане на силна средна линия, която може да прави всичко - от рушене на играта до реализиране на положения. Все повече се търсят така наречение "box-to-box" халфове, които са специализирани да правят... всичко.

Те обаче са само част от изграждането на една успешна полузащита. Обикновено има поне по един такъв във всеки състав (Пол Погба в Манчестър Юнайтед, Сами Кедира в Ювентус, Коке в Атлетико и други), но пък в Реал Мадрид имат цели трима играчи, които могат да бъдат използвани като такъв тип халфове - Модрич, Кроос и Ковачич.

Двама от тях бяха на терена срещу Легия - Тони и Матео, като Зинедин Зидан реши да изпробва схема 4-4-2 срещу полския тим, за да види как ще се справят Алваро Мората и Карим Бензема. Двама футболисти обаче подцениха съперника и решиха да правят каквото си поискат. Това бяха, разбира се, Кристиано Роналдо и Гарет Бейл. Заради тяхното наличие по крилата "белия балет" реално излезе в схема 4-2-4, а това еднолично решение на двамата допринесе до това да разберем, че тази схема на игра е обречена в модерния футбол. Дори името ти да е Реал Мадрид.

Двойката халфове

Тони Кроос е безспорно в топ 5 на най-добрите халфове в света. Матео Ковачич, след труден старт, получава все повече минути и се представя на страхотно ниво. Но дори те не могат  да се справят, когато са само двамата в схема 4-2-4. Независимо дали до Кроос беше Модрич или Каземиро, резултатът срещу контраатакуващ отбор би бил един и същ. И дори отбор от класата на Легия разкри "пропуските", които има 4-2-4.

Кроос и Ковачич изнемогваха при бързите действия в предни позиции на полските футболисти. Преливането на двамата между двете фази на играта остави Реал Мадрид напълно уязвим, а тази схема е обречена на пълен провал, ако двамата полузащитници не са подкрепяни от нападателите, а защитата се представя на посредствено ниво. Такъв беше случаят на терена във Варшава - слаба защита, която по-скоро наблюдаваше случващото се отблизо, отколкото да е пряк участник в експеримента на Зидан.

Квартетът в нападение

Едва ли някой се съмнява, че Реал Мадрид разполага с огнева мощ, която изнемогва единствено в сравнение с атомното трио на Барселона. Но Мората, Бензема, Бейл и Роналдо нямат място на един и същ футболен терен, при условие че двамата флангови футболисти не играят като халфове. Срещу Легия четиримата по-скоро си пречеха, отколкото да си помагат, а в наказателното поле имаше моменти, в които откровено се бутаха и буквално се чудеха кой да ритне топката към вратата. В схема 4-2-4 синхронът в предни позиции трябва да е в пъти по-добър от този, който демонстрира квартетът на Реал Мадрид. И поне двама да са извън наказателното поле - нещо, демонстрирано на моменти от Челси през този сезон.

Защитата

Изначалната идея на 4-2-4 е отборът просто да отбележи повече голове от съперника. Но успешното представяне на даден отбор, излязъл в тази подредба, минава през силна игра на защитата. Бранителите участват в изграждането на атаките, а при очакваните контраатаки трябва да действат в синхрон, защото разчитат единствено на партньорите си в отбраната. При Реал Мадрид за 90 минути срещу Легия не видяхме нито помощ, нито синхрон, а всяко минаване на центъра от страна на полския тим, представляваше почти 100%-ова възможност за гол. 

Може ли 4-2-4 да съществува в съвременния футбол?

Със скоростното навлизане на технологиите във футбола, всеки треньор е принуден да използва по няколко различни подредби на своя състав. Затова и все повече млади треньори навлизат във футбола, измествайки по-старите такива, които не могат да се приспособят. Поради тази причина 4-2-4 няма да изчезне от треньорските тефтерчета, но едва ли ще има много случаи, в които да я видим като основна схема на игра. Липсата на халфова линия е пагубна в днешния футбол, което видяхме наглед по време на Легия - Реал Мадрид, въпреки очевидната разлика в класите.

Челси на няколко пъти през сезона в Англия, особено в началото, използва отлично 4-2-4 в моменти, в които имаше нужда от попадение. Но Антонио Конте не си позволи да я използва за по-голям период от време, защото всеки отбор успява да се нагоди, а след това и да експлоатира "дупките", които неминуемо се отварят.

Реал Мадрид е може би първият отбор, който излезе в схема 4-2-4 от началото до края на мача. И почти сигурно ще е последният за този сезон. Просто тази ултра-офанзивна схема вече няма дълготрайно приложение на футболния килим.