Рожденикът, който е напът да прекрати господството на Роналдо и Меси

Преди 33 години Хърватия ражда най-големия си футболен талант. Момче, което ще се превърне в идол за подражание на стотици хиляди деца не само в своята родина, но и по целия свят. Професионалист, който ще запали футболната искра в очите на всеки хърватин и ще го накара да се влюби в играта. Футболистът, чиито успехи ще бъдат съпреживени от всеки негов сънародник - независимо дали се намира пред телевизора или на футболното игрище.

Неговото име е Лука Модрич, а христовата възраст, която той навършва днес, сякаш чудесно характеризира живота на момчето, израснало по южните склонове на планината Велебит. Христовата възраст е преломен момент в живота на човека поради мъдростта и зрелостта, която следва да сме придобили. И точно сега, на 33 години, Лука Модрич сякаш достигна кулминацията в своята футболна кариера.

Но за да се достигне до тази кулминация, хърватското чудо преминава през дълъг и изпълнен с трудности път. Връщайки се 23 години назад във времето ще разберем, че всъщност бъдещият суперталант е отхвърлен от един от хърватските грандове - Хайдук Сплит. Причината - младото момче изглежда твърде слаб и малък, за да премине в юношеската школа на отбора.

За щастие обаче през 2001 година, на 16-годишна възраст, местният скаут Томислав Башич забелязва неоспоримия талант на Лука и го отвежда на най-високото ниво в хърватския футбол - Динамо Загреб. След един сезон прекаран в юношеските формации на Динамо, Модрич е изпратен под наем в Босна и Херцеговина, където за пръв път разкрива големия си потенциал. Едва на 18 години той печели наградата за "Играч на годината" в босненското първенство.

По-късно Модрич споделя следното за периода си в Босна и Херцеговина: "Ако можеш да играеш добре в Босна, то значи можеш да играеш навсякъде". Трупането на опит и изграждането на Лука като играч продължава през следващата година отново под наем, но този път в хърватския Интер Запрешич, извеждайки отбора до второто място в първенството, осигуряващо класиране в тогавашната купа на УЕФА (Лига Европа).

На 19 години той печели наградата за "Най-добър млад футболист" на годината, което и поставя началото на израстването на Лука в европейския футбол. През 2005 година Модрич се завръща в тима на Динамо и се превръща в основна фигура на отбора, изигравайки няколко много успешни сезона за отбора, а показателно за това са и двете награди за "Най-добър играч" на годината през 2007 и 2008.

Европейските футболни колоси започват да се навъртат като акули около хърватската сензация. Барселона, Арсенал и Челси проявяват апетити към Модрич, но той решава да не прибързва и да вземе най-правилното решение за своето бъдеще.

26 април 2008 година - Лука Модрич взима първото си важно решение в своята футболна кариера, преминавайки във Висшата лига и отбора на Тотнъм. 16,5 млн. паунда и "шпорите" изравняват трансферния си рекорд, след като за същата сума година по-рано бе привлечен английският нападател Дарън Бент. Модрич постепенно започва да се налага в отбора на Тотнъм, а с това и в едно от най-престижните клубни първенства в Европа.

Първоначално Модрич бе критикуван за своята физика, която бе в пълна противоположност с грубия стил на игра на Острова. По-късно обаче новият селекционер на отбора Хари Реднап започва да използва хърватина на терена там, където е най-креативен - в сърцевината на игрището. През 2011 година се стига до момента, в който градският съперник на "шпорите" Челси пожелава Модрич в своите редици.

Хърватинът усеща, че е настъпил момента, в който трябва да вземе второто важно решение в своята кариера, за да продължи своето развитие. "Шпорите" обаче категорично отказват да го продадат на Челси, като Даниел Леви отхвърля общо три оферти на "сините", а последната е на стойност 40 млн. паунда в последния ден от трансферния прозорец.

Спекулациите за бъдещето на Модрич в Челси доведоха до това хърватинът да откаже да играе за Тотнъм в откриващия мач за сезона срещу Манчестър Юнайтед, загубен с 3:0. Модрич споделя по-късно, че няма как да играе, когато умът му не се намира на футболния терен.

Все пак напиращият потенциал на Лука няма как да бъде задържан повече в оковите на "шпорите" и през лятото на 2012 година хърватинът подписва с испанския колос Реал Мадрид. 27 август 2012 година се оказва паметна не само за Модрич, но и за цяла Хърватия, които следят в захлас изявите на своя сънародник. "Белия балет" заплаща 30 млн. паунда за услугите на "магьосника" в средата на терена, а Лука подписва 5-годишен контракт на "Сантяго Бернабеу".

Първите месеци на "Бернабеу" не са сред най-лесните за хърватина, който трябва тепърва да се адаптира към играта на Перинейския полуостров и стила на Жозе Моуриньо. Средната линия на "белите" е достатъчно наситена с класни имена, сред които са Месут Йозил, Шаби Алонсо и Сами Кедира, а късното включване на хърватина към предсезонната подготовка допълнително налага повече време за адаптация.

С идването на новия селекционер Карло Анчелоти полузащитникът се превръща в неизменна част от състава на "белите", като си партнира с Шаби Алонсо. Модрич веднага демонстрира чудесен баланс между дафанзивен и офанзивен план, а чудовищният му висок процент успеваемост на подаванията очарова дори "подавач" като Алонсо.

Играчите и треньорите около Лука започнаха да се менят постоянно, но хърватинът оставаше като основно действащо лице на "белите" в средата на терена. Трофеите започнаха да валят един след друг, а Лука бе движещия механизъм в играта на "белите" - въпреки че често заслугите обираше единствено голямата звезда на тима Кристиано Роналдо.

През сезон 2014/15 Лука преминава през две контузии, а отсъствието му се усеща осезаемо в играта на Реал Мадрид. По-късно хърватинът попада и в перфектната единайсеторка на ФИФА, което е достатъчно показателно за играта на кльощавото момче, отхвърлено от Хайдук преди над 20 години.

Животът обаче често ни поднася изненади, които смятаме за неприятни, но в по-късен етап сме им благодарни. Провалът с пробите в Хайдук и трансфера в Челси сякаш изиграват много важна роля за кариерата на Лука, който сега можеше да се намира в коренно различна ситуация - и може би не толкова благоприятна.

Постепенно хърватинът започва да инкасира и редица индивидуални награди. ФИФА, УЕФА и испанското първенство не пропускат да включат Лука във всяко класиране, където неговото име може да фигурира. Играта на Модрич постепенно започва да бъде оценявана подобаващо и десетки анализатори определят хърватина като един от най-добрите играчи в света.

През 2017 година Модрич закономерно е избран от УЕФА за "Най-добър полузащитник" в Шампионската лига, изнасяйки истински футболен спектакъл на Стария континент. Реал Мадрид триумфира с най-големия европейски клубен турнир, а в края на годината хърватинът се намесва в битката и за най-високото индивидуално отличие "Златната топка", класирайки се на пето място.

Дългогодишният труд, който бе положил Лука през всички тези години, бе увенчан заслужено с купища трофеи и медали, но животът бе запазил най-хубавите моменти за заветната 2018 година. Мечтите на едно слабо, недоразвито момче тепърва щяха да се превърнат в реалност.

Полузащитникът изигра поредния великолепен сезон с екипа на "белия балет", като в неговия край успя да триумфира за трета поредна година в Шампионска лига - успех, с който могат да се похвалят единици по целия свят. Модрич продължи да пише своята вдъхновяваща история, след като бе отличен не само за "Най-добър полузащитник" в турнира, но и за "Най-добър играч", изпреварвайки своя бивш съотборник и абсолютен хегемон в състава на Реал през последното десетилетие - Кристиано Роналдо.

Този трофей бе сериозен удар по реномето на португалската звезда, който дори не уважи церемонията по награждаване. Модрич доказа на целия свят, че Роналдо и Меси не са единствените играчи, които могат да играят на толкова високо ниво. Но кулминационният момент в сезона на хърватина настъпи месец след паметната победа над Ливърпул - по време на Световното първенство по футбол 2018 в Русия.

Отговорността да играеш за родината си винаги е определяна като най-голяма, а лидерските качества, които демонстрира Лука по време на този шампионат не могат да намерят еквивалент на национално ниво. Хърватинът бе големия герой за своята родина, извеждайки непретенциозната нация до завидния финал в турнира. Там Хърватия претърпя достойна загуба срещу непоколебимия отбор на Франция, но играчите на селекционера Златко Далич напуснаха терена като шампиони - и с право.

Цяла Хърватия изпадна в неудържима еуфория от историческия успех, а Модрич завинаги остави своето име в историята на хърватския футбол, след като бе определен за "Играч на турнира" - награда, с която не могат да се похвалят нито Роналдо, нито Меси. Така момчето, което бе отхвърлено на 10-годишна възраст, сега е герой за своята родина. Идол, който показа на всички онези деца пред телевизорите, че няма недостижими цели и никога, ама никога не трябва да се отказваш от тях.

Господството на Кристиано Роналдо и Лионел Меси за първи път изглежда разклатено. В продължение на 11 години футболният свят бе свикнал неизменно да вижда двамата виртуози да обират всички индивидуални награди. През 2007 година Рикардо Кака спечели последната "Златна топка" преди ерата "Роналдо-Меси". Най-после играч ще се опита да счупи статуквото, а дали наистина ще успее - предстои да разберем. 

Независимо дали Модрич ще бъде отличен със "Златната топка", този сезон остава паметен момент в живота на хърватина. Лука доказа на всички, че възможностите на човека са неограничени и единствения лимит, който може да ни спре, е нашият разум. Когато преодолееш страховете в главата си, едва тогава можеш да превземеш върховете пред теб.

И да, именно на символичните 33 години, Лука Модрич реализира своята голяма мечта. Футболна кариера, за която мнозина си мечтаят. Трофеите и успехите на Лука гравираха историята на един велик играч, но те са единствено крайния резултат от постигнатото. Извървяният път до бленуваните успехи е това, което има смисъл за хърватина - това, което ще остане завинаги в съзнанието на Лука.

Sretan rođendan, Luka Modrič!

Автор: Стефан Йорданов