Испания - новият феникс в световния футбол?

Не беше далеч времето, в което Испания владееше почти изцяло футболната карта. "Ла фурия" беше като истинска хала, стряскаща всички отбори в Европа и по цял свят, превръщайки се в абсолютен футболен хегемон с две европейски и една световна титла. Иберийците бяха сила, с която всеки се съобразяваше, но последва сериозен игрови спад, а по-интересно стана на високите етажи и при редовните смени на селекционери. Спомените от могъщата Испания избледняха, а успехите - се позабравиха.

Историята винаги ще помни, че са едва един от 8-те отбора, печелили Световното първенство по футбол. Те се превърнаха в първия европейски тим, триумфирал на Мондиал, без той да се провежда в Европа. Испания съумя да защити Европейската си титла, печелейки я два пъти подред - нов прецедент. С тези си две европейски титли, в комбинация с Мондиала, "Ла фурия роха" става първата държава, която е на върха на три големи форума подред. Всичко това води до най-нормалния ефект - Испания печели приза за най-добър отбор в света цели шест години подред (2008-2013), като единствено Бразилия е с по-добри показатели (7 пъти подред). Последва обаче следва крахът, а гигантът, сразявал съперниците наред и без пощада, се сгромоляса безпомощно на футболния терен. Разпадът бе толкова мощен, че продължава да отеква - срамна кампания на Мондиал 2014, слабо Евро 2016 и незапомнена от никого кампания в Русия, завършила с безславна загуба след дузпи от домакина.

Причините за това слабо представяне на Испания могат да се търсят навсякъде, но вече им е обръщано сериозно внимание - изчерпването на "тики-така", захабени лидери, сътресения на поста "национален селекционер". Но идва време да се обърне внимание не на проблемите, а на решенията. Защото както испанският футбол може да е в застой, невиждан на иберийския полуостров от периода 1966-78, така на завършилото Европейско първенство за младежи видяхме една звучна заявка за пробуждането на "Ла Фурия" -  а именно спечелването на трофея! 

Младата "червена фурия" се представи впечатляващо в турнира. След грешната стъпка в първия мач и поражението от Италия с 1:3, следваше истински урок. В следващите четири двубоя бяха записани само победи, а общата голова разлика от тях е 13:3. Младежите не просто играеха, те преподаваха и доминираха във всеки един аспект и то над талантливи отбори като Белгия, Франция и Германия.

Хората, които се интересуват от испански футбол, знаят, че случилото се не е никак неочаквано. Нека хвърлим бърз поглед над някои от състезателите, спечелили младежкото Европейско първенство - Борха Майорал, Дани Себайос, Хесус Вайехо (3-ма играчи от първия отбор на 13-кратния европейски клубен шампион - Реал Мадрид), Фабиан Руис (един от най-добрите и перспективни играчи на Наполи, вицешампион на Италия) и Карлос Солер (титуляр в носителя на Купата на Краля - Валенсия). В цялата група на треньора Де ла Фуенте от 23-ма футболисти има само един, който да не играе в най-доброто ниво на едно от топ 5-те първенства в Европа - Дани Олмо. И той бе титуляр във всеки мач от турнира с изключение на единствената допусната загуба. Олмо дори се превърна в испанеца с най-много попадения на това Европейско.

Най-важното, което този отбор на Испания демонстрира, е отборната игра и себераздаването. Статистиките на финалната част от първенството обаче показват, че и в индивидуален аспект играчите доминират. Фабиан Руис заслужено бе обявен за най-добрия играч на турнира, като същевременно е и футболистът с най-много асистенции - три. Отчете се и с два гола от далечно разстояние, вторият от които - откриващ във финалната среща. Дани Себайос, пък, направи феноменалните 332 успешни подавания, с което напомня на виртуозите в средата на терена - Шави и Иниеста. Той пое диригентската палка и вършеше чудеса, като дори се разписа два пъти и направи също толкова астистенции. Вратарят Антонио Сивера има 12 спасявания, което му отрежда четвъртото място сред колегите, но липсата на повече до голяма степен се дължи и на стабилната двойка централни защитници, начело с Хесус Вайехо, който успешно неутрализира голмайстора на турнира Лука Валдшмит във финала.

Те отдавна не са младежи. Повечето вече са дебютирали и с мъжката национална фланелка (някои дори са титуляри и там), а тепърва предстои целият този потенциал да се излее в представителния тим на Испания. Нека не забравяме и не много по-големите им батковци в лицето на Иско, Родриго, Карвахал, Асенсио, Мората, Йоренте, Саул и Коке (най-възрастният от изброените е на 27). Всички те могат да се учат от опитни фигури като Серхио Рамос и Бускетс. Основата за изграждане на състав също е налице - вратар от световна класа в лицето на Давид де Хеа, подсигурен от Кепа Арисабалага.

Спечелилият приза за най-добър играч на младежкото Европейско първенство - Фабиан Руис, сподели след мача, че този отбор притежава издържливост, кураж и сърце. Време е думите му да се потвърдят, младежите да станат мъже и тези три качества да превърнат Испания в новия феникс на световния футбол.