Ван Гениал - да, да, ама не

Само няколко часа преди "Мача на загубилите" на XX-ото Световно първенство по футбол намирам време да поговоря малко за новия треньор на Манчестър Юнайтед, водил отбори като Байерн, Барселона и Аякс – Луис ван Гаал, който за последен път (засега) ще изведе Холандия в официален мач.

След мача на лалетата с Коста Рика се появиха помпозните и гръмки определения за холандския чешит – Ван Гениал. Е, срещата с Аржентина показа защо Ван Гаал съвсем не е безпогрешен треньорски бог и напомни за едни негови слабости, демонстрирани още в Барселона – там, където успя да се скара с най-голямата звезда на каталунците по онова време Ривалдо, който отказа да влиза в твърде консервативния и подчинен изцяло на тактически схеми стил на холандеца. Или казано по-просто – да играе като ляво крило, вместо като типичен централен атакуващ халф.

Срещу Аржентина Ван Гаал, за пореден път, заложи на тактиката. Заложи на предпазливостта. И загуби. Защото не оцени някои вечни цифри, които бяха в тотален ущърб на отбора му. И не промени стила си.

На първо място и най-важното – досега, в историята на всички световни първенства по футбол, само един отбор, в един-единствен случай е успявал да продължи в рамките на едно първенство повече от веднъж след изпълнение на дузпи. И това е ... Аржентина!!! Гаучосите правят безсмъртния си подвиг през 1990 година, в Италия, когато бият и Югославия на четвъртфинал, и Италия на полуфинал с дузпи. Точно срещу Аржентина обаче Ван Гаал реши да си играе на сметки и тактики и да се подсигурява с дузпи, ако случайно преди това аржентинската отбрана не вземе да сбърка. Е, не сбърка.

На второ място - по отношение на дузпите Холандия изобщо не е пример за успех. Биха Коста Рика сега, а предишният път, когато го сториха ... ами на световно първенство не са го правили. Имат победа над Швеция на Евро 2004. Но имат загуба на дузпи и от доказаните като най-големи несретници от 11-те метра – Англия.

И тук вече идват въпросите относно тактиката и избора на състав на Ван Гаал за срещата с Аржентина. На първо място – "гениалната" смяна на Яспер Силесен срещу Коста Рика с Тим Крул. Да, тя спечели мача на Ван Гаал, но в дългосрочен план му изяде главата, както каза и Фабио Канаваро – а той разбира от футбол. Защото се оказа, че Силесен в кариерата си не е спасявал дузпа. А като играеш с мисълта, че дузпите са ти последният изход, хич не е гениално да очакваш, че такъв вратар ще те извади. Или залагаш на Крул, но още от началото на мача – Тим е доказан вратар, или не рушиш самочувствието на Силесен със смяна срещу Коста Рика. Ван Гаал не направи нито едно от двете. Силесен можеше да хване минимум удара на Макси Родригес (четвъртата дузпа на Аржентина), можеше и тази на Агуеро да хване – беше в ъгъла, който си избра, не беше обаче нито толкова силна, нито толкова близо до гредата, че да не стане спасяване. Младият вратар обаче не го стори - най-вероятно защото в главата му са се въртели картините на това как Крул спасява ударите от бялата точка на Коста Рика и си е мислел, че сега, след като Аржентина води, той трябва да спаси на всяка цена, а не може, защото дори треньорът му не му е вярвал и му е показал, че колегата му е по-добър.

Когато си разколебал най-сигурният си пост – вратарският, други грешки не ти трябват. Но Ван Гаал направи. И то тамън две сериозни. Първо, пусна очевидно слабият на това първенство, особено срещу сгъстена защита, Робин Ван Перси без подкрепа в атака. Да не забравяме, че точно Перси не можа да уцели топката от два-три метра в последната минута на редовното време срещу Коста Рика. Срещу Аржентина пък не успя да спре нито един пас към себе си. И второ – Ван Гаал сложи Дирк Кайт за крило. Кайт, който никога и никой не го е виждал да надиграе противников защитник с топка в крака, което е основна характеристика на крилото в атака. Срещу гаучосите Кайт нито веднъж не опита пробив, нито веднъж не направи точно центриране.

Ето как Ван Гаал умишлено се лиши от най-силната страна на лалетата – атаката, за да се подсигурява срещу останалия без достатъчно скорост отбор на Аржентина след контузията на Ди Мария. Можеше да заложи на Де Гузман по крилото например, вместо яловия Кайт, можеше да играе с Хунтелаар и Перси едновременно, подкрепяни от Робен и така да принуди Аржентина да изпадне в глуха защита – ако не от самото начало на мача, то поне към края, когато идваха продълженията. Ван Гаал не посмя – и логично Фортуна му обърна гръб. Защото Съдбата обича смелите (Fortuna favet fortibus).

Още по темата

Please select answer!