Крахът на испанското футболно господство и възходът на Тъмния Албион

Голяма изненада очакваше феновете на футбола след полуфиналите в двата европейски клубни турнира. Във финала и на Шампионска лига, и на Лига Европа, се класираха английски тимове - Ливърпул и Тотнъм в турнира на богатите, и Арсенал и Челси във втората по значимост надпревара под егидата на УЕФА.

Това беше донякъде беше изненадващо, предвид факта че през миналия сезон и в двата турнира триумфираха испански отбори - носителят на трофея в Шампионска лига беше Реал Мадрид (3 поредни успеха, както и 4 в последните 5 години), а в Лига Европа победи Атлетико (Мадрид). Случайност ли е възходът на отборите от Албиона, или закономерност? Ще разгледаме това в следващите редове.

Английската доминация в Европа

В средата на първото десетилетие на 21-ви век Висшата английска лига бе смятана за най-силното първенство в света. На Острова осъзнаха как да направят лигата си по-конкурентна и първи започнаха да печелят космически суми от продажбата на телевизионни права. Тогава Челси бе закупен от Роман Абрамович, който изведе лондончани на ново ниво и накара останалите топклубове да се опитат да изравнят силите.

Английската Висша лига застана начело в класацията на УЕФА, нищо, че бе спечелила само два пъти Шампионска лига (Ливърпул през 2005 г.) и Манчестър Юнайтед през 2008 г. Третата "ушата" купа за Англия взе Челси, но вече при настъпилия спад - през 2012 година. Още по-показателна е една статистика: За 8 години само веднъж във финала не е имало отбор от Англия, но само един мач е бил чисто английски (Манчестър Юнайтед - Челси), а още няколко пъти в полуфиналите на най-силния турнир на континента е имало три отбора от Висшата лига.

Постепенно ситуацията се променя. В Англия конкуренцията нарасна, защото Манчестър Сити бе закупен от шейх Мансур, а интелигентното разпределение на парите от продажбата на телевизионни права позволиха значително да подобрят материалното си състояние, а също и нивото си, средняците и аутсайдерите. Всичко това доведе до луда конкуренция в английската лига, а в един момент дори най-силните клубове от Албиона започнаха да ценят вътрешното първенство повече дори от евротурнирите.

Разбира се, никой не би се отказал от победа в Шампионска лига, но престанаха да жертват заради нея вътрешната арена, а Лига Европа в Англия започнаха да считат за второстепенен турнир. В първенствата на Испания, Германия, Италия и Франция също дойдоха пари от тв права и тук-там богати собственици. Махалото се залюля. След победата на Челси в Шампионска лига през 2012 г. във финала на най-важния клубен турнир в Европа англичани не се бяха класирали до миналата година, когато Ливърпул загуби от Реал Мадрид. И положението, при което отборите от Висшата лига изоставаха от другите топклубове, изглеждаше естествено.

Ако в средата и края на десетилетието 2000-2010 Челси, Манчестър Юнайтед, Арсенал и понякога Ливърпул не са били нефаворити в европейските турнири, то в следващите години напред излязоха германският Байерн и италианският Ювентус, а френският ПСЖ претендираше за подобен статус. А испанските клубове... те започнаха да доминират.

Смяна на караула

Тук също се отличиха няколко фактора. Барселона отдавна беше направила страхотен отбор, в който разчитаха на звезда като Лионел Меси. Реал Мадрид доста години си мечтаеше за Шампионска лига и връщането на предишната слава и заради това бе готов да жертва националния шампионат, а в Атлетико дойде Диего Симеоне, което в добавка с добрата материална база и грамотната селекция даде отлични резултати. Испански клубове спечелиха последните пет "ушати" купи и въпреки четирите трофея на Реал и един на Барселона, Атлетико два пъти игра на финал и освен това в този период трите клуба заедно попадаха в полуфиналите на турнира.

Заблуда е схващането, че испанското първенство е неконкурентно и грандовете не знаят какво е достоен отпор. В Ла Лига се води доста здрава битка и клубовете от Пиринеите се отнасят доста сериозно към европейските турнири, благодарение на което Атлетико три пъти спечели Лига Европа, а Севиля - пет, за последните 12 години, три пъти поред неотдавна. Класата на играчите и традициите на суперклубовете на Испания направиха Примера хедлайнер в европейския футбол, но дори тя не успя да класира четири свои клуба едновременно в двата финала на евротурнирите.

Краят на испанската ера

Английският финал в Шампионска лига е свидетелство за проблемите на големите испански отбори. Барселона може и да разполага с един от най-добрите състави на планетата, но треньорският проблем остава неразрешен, а тактиката "Меси или нищо" за втора поредна година разочарова феновете на тима, въпреки че "блауграна" беше фаворит за спечелването.

Реал Мадрид пък избра неочакван подход в развитието си. "Кралете" се лишиха от услугите на Кристиано Роанлдо, Зинедин Зидан напусна тима, а "белия балет" започна сезон на транзиция от доминиращите времена към нов проект, изпълнен с млади играчи и много въпросителни.

И, докато испанските клубове по различен начин "зачеркнаха" Шампионска лига, щурмът на английския футбол се оказа навременен, но и очакван след постепенните, но категорични действия на тимовете от Албиона.

Щурмът към европейския връх

Важно е да се отбележи, че клубовете в топ 4 на Висшата лига работеха упорито и търпеливо, влагайки усилия в по-дългосрочни проекти. Ливърпул се разви до степен на неузнаваемост само за 3 години и половина. Нападението на отбора преди 4 сезона беше изградено от зачеркнати футболисти като Балотели и Рики Ламбърт, а сега мърсисайдци плашат съперниците със свръхзвуковото трио Салах - Фирмино - Мане.

Тотнъм тихомълком спря да продава най-добрите си играчи, а Маурисио Почетино се утвърди като един от най-добрите тактици на световната футболна сцена. Преди 10 години играчи като Ериксен, Деле Али и Хари Кейн щяха да бъдат продадени - така, както стана с Майкъл Карик, Лука Модрич и Димитър Бербатов. Ръководството обаче рисува и "шпорите" се превърнаха в най-неочаквания финалист от години насам, но за специалистите на Острова това не е никаква изненада.

Манчестър Сити и Хосеп Гуардиола пък трябва да получат заслужените аплодисменти от всички свои съперници в Англия, след като превърна "невъзможното" във възможно, показвайки че доминацията му в Испания и Германия може да бъде пренесена и на Острова. Темпото, което Пеп зададе в английския шампионат, оказа своето значение, а опитите на останалите да догонят "гражданите" им помогнаха неимоверно да вдигнат класата си. И не е случайно, че има 4 отбора на европейски финали, а нито един от тях не е Манчестър Сити. Но именно воденият от Гуардиола тим може да бъде сочен за основоположник на щурма на английските колоси.

А в Лига Европа внесоха промяна, която се оказа важна за Висшата лига. Както е известно, битката за топ 4 се превръща във все по-безмилостна, а два от класните 6 отбора винаги остават без място в Шампионска лига. От 2016 година насам Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Арсенал и Челси дадоха всичко от себе си във втория по сила европейски клубен турнир, тъй като в Англия мястото им в Шампионска лига не беше гарантирано, но успех в Лига Европа дава квота за най-комерсиалния клубен турнир - далеч по-лесна задача, когато съперниците са отбори като Славия Прага, Динамо Киев, Наполи и Айнтрахт, а не членовете на топ 6, Евертън, Уулвърхямптън и десетките трудни за преодоляване тимове от английския елит.

Идва ли английското време в Европа?

И така, след близо 10-годишно затишие на доминацията на английските тимове в Европа, темпото, наложено от Висшата лига, се оказа непосилно за конкуренцията. Остава да видим дали Англия може да наложи хегемония над Шампионска лига и Лига Европа - такава, каквото показаха вече затихналите испански грандове.

По материали на sportmail.ru