Божинов посочи в кой отбор се е чувствал най-щастлив

Валери Божинов е сменил 15 клуба в своята богата кариера. В началото на века английският вестник „Таймс“ го определи като едно от спортните явления, които ще се случат през новия век. Контузии обаче му попречиха да сбъдне на сто процента тази прогноза. В кой от всички отбори се е чувствал най-добре - нападателят разри:

"Във всеки престой винаги съм имал и хубави, и лоши моменти. Но може би, когато наистина избухнах с Лече. В последните шест месеца там се почувствах обичан, толкова млад усетих какво е да играеш срещу такива футболисти, да си на такива стадиони, да вкарваш такива голове. Може би тогава бях най-щастлив. Не получавах толкова пари, нямах такова напрежение, бях освободен – все едно отивам да играя с приятели. Не съм усещал, че се изправяме срещу Ювентус на „Деле Алпи“ или срещу Милан или Интер на „Сан Сиро“, или срещу Рома и Лацио. Излизах и се забавлявах. Но след като ме продадоха, усетих напрежението. Пресата вече не ме пазеше толкова много. Правиш един слаб мач и хайде… Като държиш едно ниво, трябва да го държиш. Не може да се лъкатушиш. Ако си голям, ще си горе. Ако не си голям…", заяви Божинов в предаването "Код Спорт".

"От това, което съм изпитал, а и там прекарах доста години, ще кажа Италия. Там се чувстваш обичан. Всеки си има различно виждане, но в Италия наистина е да си футболист. Ако играеш в големите отбори, всички те знаят, хората следят „калчото“, обичат футбола и отборите си. Във Флоренция не можех да изляза на улицата – дърпат те за снимки. Отивам в Милано и мисля, че ще си почина. Но не може – искат ти автографи, питат те какво ще ядеш, черпят те… Да си футболист в Италия е голямо предимство. Хората наистина те уважават, ако си оставил следа", разказа още Божинов. 

"Когато разбрах, че има вариант да отида в Ювентус, казах на спортния директор Пантелео Корвино: „Може ли още утре?“. Отговори ми: „Ама, сигурен ли си? Те са в Серия В, може да изпаднат. Не се знае.“ Точно тогава беше проблемът с „калчополи“. Казах му: „Директоре, моля ви осъществете тази мечта! Няма значение дали е С1 или В, това е Ювентус!“. Само да чуеш името Ювентус и да облечеш бяло-черната фланелка. Ще играя с тези, на които преди съм гонил топките – Дел Пиеро, Трезеге, Недвед, Буфон… Леле, майко, какви футболисти!

Исках да отида, защото Ювентус е нещо велико! Влизам в спортния център на клуба, който е на 10-15 км от Торино и още със слизането от колата усетих някаква енергия. В съблекалнята гледам снимки на футболисти, на титли, на шампиони… Влизаш облъчен, искаш- не искаш тук трябва да си победител. Единствената цел е победа и само победа. От значение е само да си първи. Влизаш вътре и всичко ти нагласено, подредено. В съблекалнята гледам седнали Буфон, Дел Пиеро, Каморанези, а аз на 20 години. Винаги съм бил „перде“, с всеки говоря. Приеха ме много добре. Бях в стая с Павел Недвед. В дома му за първи път видях истинска „Златна топка“. Вдигнах я и наистина си тежи. А Павел ми каза: „Как няма да тежи, все пак и аз тежа.“ Успелите хора с качества също тежат, както тази награда.

Божинов също така разкри, че е бил на крачка от завръщане на "Герена" - ето какво е осуетило плановете му.