Мондиал 2022: много бе (отново) набутано в устата на Роналдо, този път го задави

Мнозина определят легендата на Португалия Кристиано Роналдо за едно от разочарованията на Световното първенство по футбол. Нивото на бившия нападател на Манчестър Юнайтед категорично е на светлинни години от най-добрите му години - факт, но как можеш да си разочарован от даден футболист, ако не си имал очаквания към него?

Роналдо на Мондиал 2022: "разочарование" без очаквания?!

Тук идва и голямата ирония. В последните месеци критиките към Кристиано бяха особено жестоки - по традиция касаеха и чисто футболните му качества, и всичко останало, което се случва в живота му. С действията си на терена Роналдо не успяваше да опровергае критиците си - пропуски, каквито не сме свикнали да виждаме в негово изпълнение, липса на сериозна ефективност за отбора (не се визират само голове), егоцентрично държание. Резерва. С нищо не е показал, че можем да очакваме силно Световно от него. И въпреки това очевидно има(ше) очаквания за необикновено представяне. Защо?

Защото още от първия му период в Юнайтед наблюдаваме едно и също. Въпреки че Кристиано Роналдо и Лионел Меси са единствените футболисти в историята, които задържат такова доминиращо на индивидуален план ниво спрямо съвременниците си, и двамата са подлагани на неспирни критики през всички тези години (проблемът са неоснователните такива). Личността на португалеца обаче дава повече поводи за такива, така че има "преимущество" над аржентинеца в това отношение.

Той самият неведнъж е отбелязвал, че тези критики го мотивират още повече да се представя на най-високо ниво. Да не забравяме, че такива е имало към него не само от медиите и противникови фенове, но и от привърженици на клубовете, в които играе, както и от треньорите му (визират се публични критики от тяхна страна).

Красноречиво описание за Роналдо и като личност, и като футболист, както и за отношението към него: през 2015 година Реал Мадрид играе срещу Байерн Мюнхен в Шампионска лига. През първото полувреме "кралския клуб" не убеждава с играта си, а Роналдо не показва на какво е способен. Така собствените фенове на Реал го освиркват на "Бернабеу" (не е единственият такъв случай). През второто полувреме (и впоследствие в продълженията) обаче Кристиано избухва с хеттрик. Няма помен от освиркванията - те вече са овации. Горе-долу същата е ситуацията и с медийното отношение към него.

И докато години наред португалецът разбиваше на пух и прах критиките за формата си, а с тях и твърденията, че е "приключил с големия футбол" (които стартираха преди вече доста години), сега сякаш не може да ги преглътне, да ги опровергае.

Роналдо остава емблема на футбола - това няма да се промени. За образа му в Португалия каквото и да се каже, ще бъде малко - там той просто е Бог. Твърдеше се, че дори португалски привърженици са се настроили срещу него, но е показателна реакцията им, когато бе изпратен да загрява в мача с Швейцария. Спекулираше се за отношенията му с Бруно Фернандеш, но халфът не спира да го защитава и да призовава да бъде оставен на мира. В съблекалнята на "мореплавателите" пък все още всички го виждат като лидер на този отбор, макар и да остане резерва.

И въпреки това медиите продължават да създават истории там, където не съществуват (достатъчно са реалните такива около Кристиано и в негативен, и в положителен план - не са необходими съчинени).

Набутаха много в устата на Роналдо - доста медии започнаха да разсъждават вместо него, да говорят вместо него - всичко това умело вплетено в заслужени (що се отнася настоящата му форма и някои изказвания) критики. Този път обаче изглежда сякаш 37-годишният Роналдо се задави. Не успя да се справи с тях. Не може да отговори там, където го правеше най-добре - на терена. Изходът изглежда предрешен - всички го знаят. Най-големият проблем на Роналдо е, че той самият не го е осъзнал все още. Или не може да го приеме.