Боян, алпинистът, който отказва да се предаде

Преживя два тумора, диабет и катастрофа

“Бутат те в лапите на смъртта, на лошото, а ти - хоп, и се измъкваш. Не си броя колко живота имам, защото мисълта е потискаща. Дали са 5 или 9, например? По кой календар трябва да ги броим? Но не приемам инцидентите като знак, че трябва да се откажа от голямата си цел - покоряването на 14-те осемхилядника. Напротив, искам това да стане максимално бързо, защото не знам кога ще приключи земният ми път. Ясно е, че за всеки настъпва краят, но искам да съм го направил, защото вътрешното ми спокойствие ще настъпи едва тогава.”

ИНФОРМАЦИЯТА ЗА БОЯН ПЕТРОВ ОТ 12-и май

Думите са на Боян Петров няколко месеца след като едва не загина при тежък инцидент в Кресненското дефиле. На 23 август 2016 г. той бе пометен от кола. Явно е по-безопасно да се качиш на над 8000 метра височина в Хималаите, отколкото да се движиш по родните пътища. И действително, изглеждаше почти нелепо този човек, който вече бе преживял една катастрофа с мотор, бе излекувал два тумора и бе качил 8 осемхилядника въпреки диабета, да си отиде по този начин.

От близо седмица България отново говори за най-успешния ни алпинист, който изчезна при опита си да изкачи Шиша Пангма. И въпреки че с всеки изминал ден шансовете на Петров да оцелее намаляват драстично, повечето от нас вярваме в чудото, защото той винаги досега се е справял.

ИМА СЛЕДА ОТ БОЯН ПЕТРОВ

Всъщност точно това бе и причината за огромната изненада, когато се появи новината, че зоологът е в неизвестност. На 4 април Боян събра журналисти, за да представи най-амбициозния си проект до момента - покоряване на 5 върха в рамките на едва 5 месеца. Три осемхилядника и два с височина 7000 м. За разнообразие, както самият той се изрази. По време на презентацията 45-годишният софиянец изглеждаше толкова уверен в крайния успех, че някой от присъстващите го попита “А какво ще правиш, след като завършиш хималайската корона (всичките 14 върха над 8000 м – б.а.)?”.

“И за секунда не е минавала тази мисъл през главата ми. Както се казва, рибата още в морето, а аз да вадя тигана. Изцяло съм фокусиран върху това нещо и мисля само как да го постигна. За след това наистина не знам, но със сигурност трябва да завърша някои научни трудове. Вероятно паралелно ще движа някакви експедиции, защото, като се качиш на 8000 м и погледнеш надолу, установяваш колко още красиви върхове има”, отговори легендарният алпинист.

"Глобъл Рескю": Шансовете Боян да оцелее са минимални...

За повечето хора височинният алпинизъм е нещо мистично и дори неразбираемо. Някои са уверени, че това е напълно безсмислен спорт. Други стигат до крайност и го сравняват с безумие. При всички случаи обаче едно е ясно - когато изчезне наш алпинист в Хималаите, интересът нараства десетократно спрямо това, което би генерирало едно успешно изкачване и на възможно най-трудния връх на планетата.

Боян Петров едва ли има нужда от допълнителна популярност. Той е доста по-известен от много български спортисти и дори футболисти. С годините около него се създаде една аура и алпинистът се превърна в символ на това да преследваш мечтата си с цената на огромни лишения и вероятно неоправдани рискове. Той стана вдъхновение за милиони инсулинозависими диабетици по света, защото показа, че въпреки ограниченията, които болеста им поставя човек може да бъде свободен, ако силно иска. Постигането на хималайската корона изглежда много по-трудно и малко вероятно от, да речем, спечелването на олимпийска титла в даден спорт. Най-малкото защото към този момент едва 39 души са го постигали, от които едва 19, без да ползват допълнителен кислород. Именно към това да стане 20-ият в този престижен списък се бе прицелил Петров. Той не признава бутилките, които помагат на мнозина далече не толкова добре подготвени хора да покорят и най-високия връх на планетата Еверест. Софиянецът дори не харесва Еверест заради комерсиализацията, която го е завладяла, но все пак по план трябваше да поеме към покрива на света, след като се справи с Шиша Пангма. Най-ниският от всички осемхилядници обаче промени плановете му и сега всички се надяваме да не се окаже черната му котка.

ДРУГИТЕ БЪЛГАРИ: Низки коментари за случващото се с Боян Петров

Хората, които познават Боян, отказват да повярват, че е възможно неговият земен път наистина да приключи по склоновете на Шиша Пангма.

Неговите послания стигат много лесно до всеки, а може би най-голямото му качество е, че винаги е готов да сподели нещо дори и с непознати. Затова и успя да стигне до сърцата на толкова хора не само в България. Неговата увереност вдъхва надежди на тези, които имат свои затруднения или се борят с коварна болест.

Още преди да навърши 30 години, на Боян му откриват рак в областта на едното око. Лекарите успяват да го отстранят, без дори да правят някакви разрези по лицето на бъдещата звезда в алпинизма. Две години след това обаче отново се налага да води битка с тумор, този път в тестиса.

“Помислих си, че ако се излекувам, най-вероятно няма да мога да имам повече деца. Вече имах една дъщеря, но лекарите ме успокоиха. След това се роди синът ми, така че и с един тестис става”, каза преди години на шега Петров. Той признава обаче, че при тези два случая е усетил как смъртта лъха срещу него. След това срещата му с диабета, който развива малко по-късно, му се струва почти безобидна.

СЕРИОЗНИ ДАРЕНИЯ КЪМ СМЕТКАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БОЯН

“Казах си: Какво толкова, щом не е рак, няма страшно. Постепенно се приспособих към новата специфика в живота си и успявам много добре да контролирам нивата на инсулин в организма си и по време на изкачванията”, добавя Боян.

През 2013 г. известният зоолог и спелеолог прави планове да покори сочения за най-труден връх в света К2. Експедицията вече е организирана, когато пада с мотоциклет и чупи единия си крак. Поставят му гипс и плановете му се провалят. Впоследствие нито един алпинист не успява да покори върха в рамките на същата година, а двама загиват.

С подобно нещо се сблъсква и след тежкия инцидент в Кресненското дефиле. Петров и екологът Андрей Ковачев правят обследване на местността, движейки се в близост до аварийната лента на пътното платно. Алпинистът е от външната страна, когато автомобил, управляван от румънка, го удря странично. Той изхвръква на около 10 метра и пада зад една 40-сантиметрова подпорна стена. Петров изпадна в кома за няколко дни, а жената до него - Радослава Ненова, призова приятелите му и всички, които го познават, да се молят за него. След като излезе от кома, алпинистът започна да се възстановява бързо и съответно да крои планове за нови експедиции. След инцидента не се знаеше дали въобще ще оживее и ако да, дали ще може да води нормален живот, камо ли да покорява нови осемхилядници. Точно 6 месеца по-късно обаче Боян представи книга и фотоизложба от снимки, събрани от различни експедиции в рамките на 15 години. Той дори се подложи на функционални тестове в НСА, за да разбере дали е в състояние да поеме отново към Хималаите.

“Бояне, това е знак свише, че трябва да спреш”, казват ми приятелите. Аз обаче не съм суеверен и като биолог категорично нямам отношение към божествената страна на произхода и живота”, отсече Петров през зимата на 2017 г. Най-известният ни алпинист признава обаче, че има сили, които понякога ти дават едно рамо и така успяваш да минеш покрай капките.

“Понякога се напъваме, но все не се получава и в един момент все едно някой ни подава ръка Може да е енергия, духовна сила от другите хора. Нямаше да оцелея след тази катастрофа, ако хората не ме мислеха толкова много. Беше прекалено тежко от физиологическа гледна точка, за да може един организъм да се справи сам. Психически бях окей, но физически - много зле. Три дни в реанимацията никой не е знаел какво ще се случи с мен. После всички ми казваха: “Знаехме, че ще се оправиш”. Даже една приятелка го представи много готино - “Абе, Бояне, ние всички падаме, но само ти ставаш винаги.”

Сега всички отново се надяваме да се случи чудо с този невероятен човек. Някаква невидима ръка да го е насочила към подслон, който да го е спасил от студа и свирепия вятър под Шиша Пангма. Може тази енергия и духовна сила, за които говори Боян, да са стигнали до него. Защото от биологична до болка натуралистична гледна точка ситуацията около него в момента изглежда почти обречена.

Източник: Стефан Чолаков, 24 часа