Между олимпийското злато и смъртта: болното сърце на една шампионка

След години неуморен труд Ингрид най-после докосваше онова, за което мечтаеше от дете. Само след броени метри тя щеше да прекоси финалната линия на най-важното състезание в живота ѝ, за да се окичи с първия си олимпийски медал. За Ингрид оставаше едно последно усилие, за да стигне финала, но нейното болно сърце я спираше. То сякаш ѝ казваше: "спри, има по-важни неща в живота". Ингрид обаче се бе вглъбила в своята мечта и това, което осмисля живота ѝ - биатлонът. Тя искаше да покори олимпийския връх - тук и сега, без да чака втори шанс. Ингрид заглуши разума си, не послуша сърцето си и пое към финала, докато не разбра сигнала на своето сърце: "спри, има по-важни неща в живота"...

Макар и на едва 25 години, Ингрид Ландмарк Тандреволд знаеше, че има проблем със сърцето си. Една от най-добрите биатлонистки на Норвегия е диагностицирана с предсърдно мъждене - неравномерен сърдечен ритъм, при който сърцето ти прескача. Това е здравословен проблем, за който нормалните хора дори може да не разберат, че имат. За спортист от такава величина като Ингрид обаче подобен сърдечен проблем е сигнална лампичка, която трябва да се следи ежедневно. При подобни физически натоварвания, на които Ингрид подлага тялото си, тази сигнална лампичка "светва" от време на време. Когато обаче Ингрид видя в далечината първия си олимпийски медал в преследването на 10 километра на Игрите в Пекин, тя забрави за тази "лампичка", която светеше в ярко червено и искаше да ѝ каже нещо... нещо много важно.

В опит да застигне биатлонистката пред себе си в битката за сребърното отличие в Пекин, Ингрид Тандреволд опита да каже на сърцето си да замълчи още малко, да почака до финалната линия. Нейното болно сърце обаче не можеше да чака - то ѝ каза да спре на мига, или ще се наложи да я спре самó. Ингрид вече имаше няколко световни титли с щафетата на Норвегия, както и няколко медала на световни и европейски първенства, но тя мечтаеше за олимпийски медал - и то в индивидуална дисциплина. Подобна възможност се отдава веднъж на четири години, а шансът да се събереш точно в този ден за медал е изключително рядък. Ингрид се нуждаеше от перфектна стрелба и отлично ски бягане, за да се намеси в битката за медалите в един от най-конкурентните зимни спортове. Затова и Ингрид опита да пренебрегне сигналите на сърцето си, което обаче не ѝ позволи да сбъдне мечтата си - не и сега.

Макар и да се движеше за медал, в последните метри на състезанието Ингрид Тандреволд просто рухна - тя премина границата на своите възможности и изпадна в тотална физическа немощ. Мечтата за медал вече се бе изпарила, но за Ингрид дори изглеждаше непосилно да стигне до финалната линия. Състезателката, която допреди няколко минути летеше по трасето, сега изглеждаше сякаш за първи път слага ските. Нейните движения бяха бавни, тромави; тялото ѝ се поклащаше необичайно, а покрай трасето се виждаха притеснени физиономии от треньорския щаб на норвежците. Всички присъстващи на арената - треньори, зрители, дори състезатели бяха затаили дъх и се молеха за живота на Ингрид. Защото в онзи момент тя изглеждаше толкова безпомощна, че изплаши всички до смърт.

От битка за второто място Ингрид финишира едва 14-а, но нейното класиране вече нямаше значение. Норвежката се сгромоляса на финала, а към нея веднага се затичаха треньори и състезатели, за да ѝ окажат помощ. Ингрид Тандреволд колабира на снега и изпадна в безсъзнание. Тя веднага бе изнесена на ръце от финалната арена, за да ѝ се окаже максимално бърза медицинска помощ. Само няколко дни по-рано Ингрид изпадна в подобна ситуация и по време на спринта на 7,5 километра, когато отново се нуждаеше от помощ. Тогава тя дори обясни, че не си спомня последните метри от нейното състезание. Колко обаче бе разумно тя да бъде допусната до старт в преследването само два дни по-късно?

Ингрид вече е добре, в стабилно състояние. Тя обаче ще пропусне последните стартове в биатлона на Зимната олимпиада като превантивна мярка. "Беше решено, че няма да бъда допусната до други дистанции на Олимпиадата поради здравословни причини. Много съм тъжна, сърцето ми е разбито", сподели разочарованата Ингрид. "Аз съм само на 25 години и се надявам да имам много успешни години пред себе си. Тъй като имам проблеми със сърцето отпреди, ще трябва да бъдем внимателни занапред", добави Ингрид.

Между олимпийското злато и смъртта: така изглеждаше последното състезание на Ингрид на Зимните олимпийски игри в Пекин. Единственото, на което можем да се надяваме, е това състезание да не се окаже последно в кариерата на Ингрид. Нейният хъс и себеотрицание заслужават да бъдат възнаградени и един ден тя да сбъдне мечтата си - да стъпи на олимпийския връх. Дотогава обаче Ингрид трябва да преосмисли и важните неща в нейния живот - защото здравето винаги трябва да бъде на първо място за всеки човек.

Ингрид Тандреволд: една шампионка, която бе готова да плати твърде висока цена, за да сбъдне мечтата си.