От двете страни на "Дерби д'Италия": Кои футболисти играха за Интер и Ювентус?

"Дерби д'Италия" между Интер и Ювентус е най-чаканият мач от феновете на Серия А. За 242-ри път двата гранда на Ботуша ще се изправят един срещу друг. В тази статия ще Ви представим петима футболисти, които оставиха следа с екипите и на двата отбора.

Фабио Канаваро

Последният до този момент защитник, който спечели "Златната топка", има два сезона за Интер. Когато през 2002 г. той преминава на "Джузепе Меаца", новият наставник Ектор Купер го смята за един от най-важните играчи в новата селекция. Въпреки че Канаваро е титуляр той не успява да спечели нищо с екипа на "нерадзурите" и през 2004 г. облича екипа на Ювентус. "Бианконерите" печелят две титли, които по-късно ще бъдат отнети поради скандала Калчополи. И в двата си сезона за Юве Канараво става защитник на годината, а през 2006 г. е и футболист на годината в Италия. През сезон 2009/10 той ще се завърне в Юве, но тимът заема разочароващата седма позиция в Калчото.

Кристиан Виери

Виери прави приличен сезон 1996/97 с Ювентус, като вкарва 8 гола в 23 мача в Серия А и е с основен принос за спечелването на шампионската титла от "бианконерите". В Шампионска лига той се разписва 6 пъти в 10 срещи и помага на Юве да достигне финала в най-комерсиалния клубен турнир. Там обаче Юве губи от Борусия Дортмунд с 1:3. След силни сезони в Атлетико Мадрид и Лацио Бобо е закупен от Интер за 49 милиона евро (рекорд към този момент). В отсъствието на трайно контузения Роналдо Виери става главната ударна сила на миланския гранд и сформира тандем с Алваро Рекоба. Въпреки че става футболист на годината в Серия А през 2002 г. и голмайстор на Калчото през 2002/03, Виери печели трофей едва в последния си сезон с Интер - Купата на Италия през 2004/05.

Златан Ибрахимович

Подобно на Канаваро, Ибра играе за Ювентус в периода 2004 - 2006. Въпреки страховитата конкуренция в атака (Дел Пиеро, Трезеге, Адриан Муту) шведът взема инициативата и нанизва 16 гола в 35 срещи в Серия А, с което става водещ голмайстор на "бианконерите" и ги извежда до шампионската титла. Избран е и за най-добър чуждестранен футболист в Серия А. Във втория си сезон в Юве обаче Златан има далеч по-скромна резултатност - във всички турнири вкарва 10 гола в 47 двубоя. След скандала Калчополи следва директен трансфер в Интер, където в следващите три сезона е голямата звезда - печели три титли и две Купи на Италия. Два пъти е и футболист на годината в страната. По ирония на съдбата Интер ще вдигне Шампионска лига в сезона, в който Ибрахимович преминава в Барселона.

Роберто Баджо

Един от най-емблематичните италиански футболисти също играе за двата гранда. В продължение на 5 сезона играта на Ювентус се гради около Малкия Буда, а неговата магия извежда Юве до победа в Купата на УЕФА през 1993 г., както и до златен дубъл през сезон 1994/95. 200 мача, 115 гола и безспорен любимец на феновете, всичко за Баджо изглежда прекрасно. През сезон 1994/95 обаче треньор става Марчело Липи, който заявява, че ще гради отбор, който е по-малко зависим от италианския гений. Поради неразбирателство с треньора Баджо подписва с Милан и още в първия си сезон с "росонерите" става шампион на Италия. След две години в Милан и страхотен сезон в Болоня (22 гола в 30 мача) той става част от Интер. Тимът обаче сменя треньор след треньор, а Баджо често е използван на фланга. През сезон 1999/00 Липи поема Интер и Баджо играе изключително рядко, макар според съотборниците си на тренировки да е най-добрият. Изключиелно запомнящи са двата му гола срещу Парма за победата с 3:1, които класират Интер за Шампионска лига. Мачът е смятан за пример за професионализъм, тъй като президентът на Интер Масимо Морати заявява, че Липи ще остане на поста си само ако класира тима в Шампионска лига.

Джузепе Меаца

Даже най-голямата легенда на Интер играе за двата вечни съперника на "нерадзурите" - Милан и Ювентус. Между 1927 и 1940 г. Меаца записва 348 мача и вкарва 240 попадения с екипа на Интер, печели три пъти Серия А, веднъж Купата на Италия, става по три пъти голмайстор на Серия А и Купа Митропа. След серия от контузии обаче "нерадзурите" смятат, че легендата вече няма какво ново да предложи и трансферират Меаца в Милан. Там нападателят не показва кой знае какво и за два сезона вкарва едва 9 попадения в 37 двубоя. Следва трансфер в Ювентус през сезон 1942/43, като двукратният световен шампион напомня за себе си и вкарва 10 попадения в 27 срещи. Все пак справедливостта възтържествува, когато през 1946 г. Пепипо се завръща в Интер като играещ треньор. Впоследствие той ще е наставник на Интер още два пъти - през 1955/56 и през 1957 г.