Дори Хитлер е бил безсилен пред него - символът на германския бокс

Легендарният германски боксьор Макс Шмелинг е роден на 28-и септември 1905-а година. Неговата кариера започва, когато е на седем години, и влиза в историята като първият човек от Стария континент, който печели титлите в бокса за световен шампион.

В неговата кариера той може да се похвали с два мача срещу американеца Джо Люис. Боксьорът от Щатите бива непобеден до първия им, като активът му е 27-0-0.

Шмелинг влиза в битката като абсолютен аутсайдер, но прави една от най-големите изненади в историята на този спорт.

След победата през 1936-а година той става символ на нацистката пропаганда, въпреки че никога не е бил нацист.

Напротив, треньорът на Шмелинг е бил евреин и Макс никога не се отказва от него. Нацисткият режим, наложен от Адолф Хитлер, обявява победата му за символ на „арийското върховенство”.

Две години по-късно, през 1938-а година, следва реванш, в който Люис печели с нокаут още в първия рунд. Тогава Шмелинг се бие в Америка и е считан за абсолютния нацист.

Борбата бива представяна в САЩ като конфликт между доброто и злото, а американският президент Франклин Рузвелт дори кани Люис в Белия дом преди боя, призовавайки да победи Шмелинг.

„Като се замисля сега, се радвам, че загубих. Само си представете какво би било, ако спечеля и се върна като победител в Германия. Нацистите щяха да ми дадат медал, въпреки че нямах нищо общо с тях. След войната можеха да ме обявят за военен престъпник”, каза Шмелинг.

След това поражение нацистите се дистанцираха от Шмелинг. Въпреки че често се представя като инструмент на режима в Германия, Шмелинг често се сблъсква с управляващия режим на тогавашната страна.

Въпреки че е имал обедни визити с Адолф Хитлер и дълги разговори с министъра на информацията Йозеф Гьобелс, той разгневява за първи път нацистите през 1935-а година, когато отказва да уволни треньора си Джо Джейкъбс и да се разведе с родената в Чехия филмова звезда Анна Ондра.

По време на Кристалната нощ, когато нацистите горят книги и синагоги, той крие две еврейски момчета при него. Шмелинг твърди, че е използвал влиянието си, за да спаси своите еврейски приятели от концентрационните лагери, създавани от германската войска.

Той е вербуван през 1940-а година като парашутист, а годиан по-късно е тежко ранен, така че лежи дълго в болницата. Максимилиан Адолф Ото Зигфрид Шмелинг е бил член на специалните парашутни сили на Вермахта или “Luftwaffe Fallschirmjagger”, както са се казвали членовете на отряда.

Шмелинг е бил парашутист на Източния фронт и по време на учения в Румъния през 1943-а година контузва крака си. Поради това е преместен в Белград за лечение, където прекарва няколко месеца в сръбската столица.

Снимки го показват с бастун, а на заден план е сградата на Градската болница в града на Сава и Дунав.

След войната Шмелинг трудно оцелява и е принуден да се завърне на ринга заради пари. Той се бие още пет пъти, преди да бъде победен в 10-ия рунд през 48-а от Уолтър Нойсел.

След това следва оттегляне на 43-годишна възраст с актив – 56-10-4, с 39 нокаута.

Шмелинг използва парите за закупуването на лиценз за своята компания “Coca Cola” в Германия и успява да забогатее. Освен това той използва името си и популярността на пазара, въпреки проблемите с нацистите.

През годините великият германец се е грижил и ценил приятелството му с Люис и на няколко пъти е давал пари на американския боксьор, който е останал без късмет и пари. Самият Шмелинг дори плаща погребението на Люис през 1981-а година.

През последните си години Шмелинг прекарва известо време в гледане на телевизия в дома си в Холенщед, близо до Хамбург. Той приписва дългия си живот на щастлив брак. Шмелинг живее цели 100 години и умира през 2005-а година в дома в малкия си град в Хонещат.