Ачерби: Ракът спаси кариерата ми, благодарен съм за него


Ачерби: Ракът спаси кариерата ми, благодарен съм за него

2057 0

Защитникът на Лацио Франческо Ачерби разказа невероятна история. Италианецът разкри, че е станал добър футболист, побеждавайки в битка с рака. 32-годишният сега футболист е научил страшната диагноза през 2013 година, когато е преминал в Сасуоло.

"От самото начало играех заради баща ми. Той се грижеше за мен, може би, твърде много. Той беше съсредоточен върху мен, че, искайки да ми направи добро, ми стори нещо лошо. Накара ме да изгубя страстта си. Факт е, че след като го нямаше, нямах за кого да играя. Със сигурност не за себе си.

Нямах самосъзнанието на професионалиста. Нямах уважение към себе си, към работата си, към онези, които ми плащаха. Често пристигах на тренировка, след като предната вечер съм пил. Физически всичко беше наред, защото бях силен. Достатъчно ми беше няколко часа сън, за да вляза на терена.

Не се страхувах да излизам срещу големи отбори - но не защото бях смел. Просто не ми пукаше за тях, за футбола, за всичко. Исках да играя и да се забавлявам. Най-празничният момент, този, за който мечтае всяко момче, беше предложението да нося фланелката на първокласен клуб. Това бе Милан. Брайда ми каза, че знаят за начина ми на живот и затова са ми намерили къща в Галарат, не в Милано. Но аз и там бях същият", споделя той пред "L’Ultimo Uomo".

Кариерата му в Милан не потръгва и той се връща в Киево. "Исках да спра да играя, вече не намирах стимул. Казах го на майка ми по телефона и тя, бедната, не знаеше какво да ми каже. Казах го и на Палоски, който се опита да ме разубеди", споделя той и разкрива, че тогава е научил, че има рак на тестисите. Откриват му го на обикновен медицински тест.

"Ракът беше моят късмет. Благодаря на Бог за това, че го има. Откриха ми го при пристигането в Сасуоло. Оперираха ме и след три седмици отново бях на терена. Нищо не се беше променило. Продължих да се държа като непрофесионалист извън терена", призна Ачерби и тогава разбира, че има рецидив.

"Не исках да му се давам, удрях с юмруци по масата, крещях у дома. Исках да изляза от тялото си. Но иначе продължавах обичайния си живот. Вечери навън, питиета. Реагирах на болестта, оставайки навън до 7 сутринта. Продължавах да се чудя защо болестта не ме промени".

И тогава се случва фундаменталната среща със Симоне Лориери, син на тогавашния треньор на вратарите в тима. Излизайки с него, той е започнал да изпитва по-малка нужда да пие алкохол. И започва да прави "нещо странно": След всяка чаша вино или бира, пие чаша вода 'сякаш усещах, че трябва да се пречистя". 

"Нещо се случи с мен година по-късно. Легнах си, сякаш нищо не се бе случило, а сутринта се събудих, нападнат от ужас. Страхувах се от сянката си. Мислех за възможностите, които пропилях, за безмислените вечери. Трябваше да отида при психолог, за да преодолея страха. Така започнах път, който ме доведе до усъвършенстването ми като човек", разкрива още футболистът. 

"За щастие, някой горе ме обичаше и ми изпрати болестта. Без нея щях да свърша много зле. Никой нямаше да ме спаси. Днес съм доволен от човека, който станах, въпреки всичките ми недостатъци", завършва защитникът. 

"Исках да спра да играя, вече не намирах стимул. Казах го на майка ми по телефона и тя, бедната, не знаеше какво да ми каже. Казах го и на Палоски, който се опита да ме разубеди", споделя той и разкрива, че тогава е научил, че има рак на тестисите. Откриват му го на обикновен медицински тест.
"Ракът беше моят късмет. Благодаря на Бог за това, че го има. Откриха ми го при пристигането в Сасуоло. Оперираха ме и след три седмици отново бях на терена. Нищо не се беше променило. Продължих да се държа като непрофесионалист извън терена", призна Ачерби и тогава разбира, че има рецидив.
"Не исках да му се давам, удрях с юмруци по масата, крещях у дома. Исках да изляза от тялото си. Но иначе продължавах обичайния си живот. Вечери навън, питиета. Реагирах на болестта, оставайки навън до 7 сутринта. Продължавах да се чудя защо болестта не ме промени".
И тогава се случва фундаменталната среща със Симоне Лориери, син на тогавашния треньор на вратарите в тима. Излизайки с него, той е започнал да изпитва по-малка нужда да пие алкохол. И започва да прави "нещо странно": След всяка чаша вино или бира, пие чаша вода 'сякаш усещах, че трябва да се пречистя". 
"Нещо се случи с мен година по-късно. Легнах си, сякаш нищо не се бе случило, а сутринта се събудих, нападнат от ужас. Страхувах се от сянката си. Мислех за възможностите, които пропилях, за безмислените вечери. Трябваше да отида при психолог, за да преодолея страха. Така започнах път, който ме доведе до усъвършенстването ми като човек", разкрива още футболистът. 
"За щастие, някой горе ме обичаше и ми изпрати болестта. Без нея щях да свърша много зле. Никой нямаше да ме спаси. Днес съм доволен от човека, който станах, въпреки всичките ми недостатъци", завършва защитникът.

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от ЦСКА


Амос Юга - футболистът-пощальон, на чиято мечта попречи Юмтити от Барселона

ЦСКА отново привлече интересни играчи, като на фокуса ни е френският халф Амос Юга. Кариерата му е изпълнена...

Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама