Шапки долу, Кубрат Пулев!

БРАВО! Това е единствената обръщение, което Кубрат Пулев заслужава броени часове след тежкото поражение от Антъни Джошуа в дуел за световната титла. Но не, не само за това, че издържа 9 рунда на зловещите атаки на британеца и показа абсолютен стоицизъм, ставайки след 3 нокдауна, и то такива, че малцина биха дръзнали да се изправят и да продължат. Браво, за това, че показа воля, характер и дори на моменти откровена лудост в двубоя си с Джошуа. Но похвалите за него се простират далеч отвъд постигнатото на ринга. 

Кубрат Пулев обедини милиони в момент, в който нацията е по-разединена от всякога. Да, има и хапливи коментари, че е получил заслуженото си, но без лошите страни на Кобрата, няма как да оценим тези, които го направиха една от най-ярките фигури у нас и един истински достоен атлет в най-трудната за пробиване дивизия в бокса. 

Кобрата демонстрира, че с воля и упорство всичко се постига. Показа "червен картон" на съдбата, която яростно му демонстрираше, че няма да получи нов шанс да изпълни мечтата си и да се бие отново за световна титла. Контузии, мениджърски игри, дори пандемия... през какво ли не премина този българин, само и само да преследва своя блян, с който ляга и става всеки ден в продължение на десетилетие. 

Кубрат показа, че и от малка България може да тръгнеш от нищото, да се биеш във физкултурни салони, но с целеустременост можеш да стигнеш до върха. Не един път, а два пъти. И то по коренно различни начини. 

Кобрата научи хиляди, дори милиони деца, че няма нищо лошо в това да мечтаят. Запали почти цяла една нация по един спорт, забравен от българина преди той да се появи на голямата сцена и да започне да ниже успех след успех. 

Сега някои злорадстват, дори се подиграват на българина за поведението му и начина, по който подходи в навечерието на двубоя - смели закани, циркаджийски номера и прочее. Някои се радват, че Пулев не достигна заветния връх и беше бит в Лондон. 

Но какво като не спечели титлата? Неговата мечта може да не се осъществи, но зароди една такава във всяко дете и всеки млад човек - че с труд, усилия и упоритост всичко се постига. И ако не той, то някой друг, който е бил вдъхновен от Кобрата, може да достигне световния връх. И това е най-голямата победа. 

Браво, Кобра! Шапки долу, Кубрат Пулев! Може да не си световен шампион, но си завинаги в нашите сърца! А това не е никак малко...