Има, има истина една: Левски без Уелтън е тотал щета

За пръв път през сезона Левски допусна загуба от тим, който не е член на топ 8 (преди старта на кръга). Берое мина центъра 10-ина пъти, стигна до положение два пъти, вкара два гола и тотално обезличи атаката на "сините", която уж е силната страна на този отбор. 

И, докато представянето в защита на столичани трябва да е обект на сериозни анализи, то в атака ситуацията изглежда много проста за обяснение - Лески без Уелтън е тъжна гледка. 

В заключителната фаза на своите атаки възпитаниците на Николай Костов бяха бавни, безидейни, анемични и откровено скучни. Марин Петков 90 минути не си намери място на терена. Роналдо и Рикардиньо фигурираха в стартовия лист, но на терена ги нямаше. Голът падна някак случайно, а положения нямаше. 

90 минути Левски редуваше шутове отдалеч и постоянни центрирания в наказателното поле. Рядко се виждаха индивидуални пробиви, които Уелтън използва, за да "отваря дупки" в дефанзивния вал на противника и да генерира положения - както за себе си, така и за своите съотборници. 

Без Уелтън, Рикардиньо е постоянно пазен и неефективен. Вниманието върху Роналдо е по-сериозно, а останалите футболисти в син екип просто нямат нужната класа, за да "отключат" добре подредена защита. 

Да, Левски имаше шансове, но няколко проблясъка от Митков и Фадига не бяха достатъчни за втори гол. През останалото време пълна скука, примесена с влудяващо неточни центрирания и от двата фланга. 

Но това е положението. Без Уелтън, Левски е половин отбор. И дори една от най-слабите защити в Първа лига е способна да спре "сините", стига да се нареди полу-адекватно. Да му мисли Костов какво ще прави срещу Арда, ЦСКА 1948 и Ботев (Пловдив). И по-добре да го измисли, ако не иска в един от най-оспорваните сезони от години да изгуби шанс да се бори за титлата още в средата на сезона.