Треньорът на Кубрат Пулев: Невероятната история на "футболиста" Ули Вегнер


Треньорът на Кубрат Пулев: Невероятната история на "футболиста" Ули Вегнер

2692 0

Легендарният боксов треньор Ули Вегнер, на когото Кубрат Пулев разчита да го направи световен шампион, в миналото си е бил футболист. Той обаче се е преквалифицирал в боксьор. Като треньор пък германецът е започнал първо с аматьорския бокс, а след това е станал наставник на професионалисти. В аматьорския бокс той е прекарал 20 години, а 30 години е бил в професионалния спорт, в "Зауерланд". За тези два прехода в своята кариера Вегнер разказа в интервю за Sportbox.ru.

В аматьорския бокс треньорът на Кубрат Пулев помага на своите възпитаници да спечелят общо 150 медала на олимпиади, световни първенства и европейски шампионати. Вегнер помага на Артур Абрахам, Свен Отке, Марко Хук, Пабло Ернандес, Сесилия Брекхус и други да спечелят коланите на най-престижните федерации. 

Ули Вегнер е роден през 1942 година в Шчечин. В края на войната, през 1994 г., се местят във ферма, бягайки от глада и бомбардировките. 6-годишният Вегнер се грижи за 10 крави. Като младеж той мечтае да влезе армейския спортен клуб. По това време той вече играе от 8 години футбол на градско ниво и е бил член на областния отбор.

"Но никога нямаше да попадна във флота, ако не беше чичо ми. През 1933 година той участва в работническото движение, преследван бе от нацистите и дори няколко години беше в концлагер. Благодарение на него вече в ГДР станах кандидат за партията (наистина вярвах в тази държава) и в резултат на това се оказах във флота", разкрива настоящият боксов треньор.  Там за 6 седмици Вегнер преминава курс за млад боец, след което поискал да се присъедини към спортната рота. И въпреки че по това време не се е занимавал с бокс, само е гледал как приятелите му в училище го правят, е провел спаринг и е бил записан в спортната рота в Росток.

"Първоначално, и треньорът, и много от моите колеги се смееха на факта, че футболист се преквалифицира в боксьор. Но в крайна сметка проведох 176 мача на ринга. При това не се страхувах от най-дръзките предизвикателства. Едва ли не в първия мач ми предложиха да изляза срещу мъж с опит от 250 мача. Да, загубих от него, но ми казаха, че съм изглеждал добре срещу него. А когато станах 27-годишен, треньорът ми излезе с думите: "Пикът на формата ти премина, сега ще станеш мой помощник", спомня си германецът.  

Ули Вегнер е роден през 1942 година в Шчечин. В края на войната, през 1994 г., се местят във ферма, бягайки от глада и бомбардировките. 6-годишният Вегнер се грижи за 10 крави. Като младеж той мечтае да влезе армейския спортен клуб. По това време той вече играе от 8 години футбол на градско ниво и е бил член на областния отбор.
"Но никога нямаше да попадна във флота, ако не беше чичо ми. През 1933 година той участва в работническото движение, преследван бе от нацистите и дори няколко години беше в концлагер. Благодарение на него вече в ГДР станах кандидат за партията (наистина вярвах в тази държава) и в резултат на това се оказах във флота", разкрива настоящият боксов треньор. 

Запитан дали не съжалява за замяната на футбола с бокса, Ули е категоричен: "Мисля, че във футбола не бих постигнал такива успехи, въпреки че постоянно ме хвалеха. Но във футбола просто нямах достатъчно талант. Наистина, бях много амбициозен, а амбицията ми даваше осезаем тласък да продължа напред. Например, мой приятел можеше да докосне топката 100 пъти, а аз само 20. С труд изкарах десети клас в училище, но се изкачих, опитвайки се да стана най-добрият. След училище залягах над учебниците по два-три часа. Не мога да кажа, че притежавам някакви необикновени таланти, но винаги съм бил много амбициозен. Амбициозността е много важно качество. Именно благодарение на нея ставах капитан на различни футболни отбори и станах успешен треньор по бокс".

"Много е просто", отговори той на въпроса дали е трудно да се преквалифицираш от треньор на аматьори в наставник на професионалисти. "В ГДР ни даваха страхотно професионално образование. Основната разлика се състои в това, че в професионалния бокс, за разлика от аматьорския, огромна роля играят стратегията и тактиката. А дистанцията от 12 рунда нашият аматьор лесно можеше да измине. Случвало се е в месеца да се провеждат по 4-5 турнира по цял свят, а на всеки от тях - по 4-5 мача. Да го кажем така: Минимум във вторник, сряда, петък и неделя излизаха на ринга. При това, всеки път срещу неизвестен съперник", обобщи той.

"Зауерланд, например, за нищо на света не искаха да пуснат Свен Отке за първия шампионски мач срещу Чарлз Брюър след 13 срещи в професионалния бокс. Цяла седмица се молех на Вилфред: "Зад гърба си моето момче има 335 аматьорски мача, три пъти е участвал в олимпиади и при това като професионалист е по-добър, отколкото като аматьор". И го убедих, а Отке стана моят първи шампион-професионалист. При това, при цялото си скъперничество, в знак на благодарност Отке ми подари кабриолет, който се още си карам. Свен също така настоя да получавам 10% от неговите спонсорски плащания", разказа още Ули Вегнер.

А на въпроса кой от двата типа бокс му е по-интересен, германецът отговори в полза на професионалния. Основната причина за това е, че той се състои от 12 рунда и даде за пример случай, в който един боксьор губи в първите 4 рунда, но в деветия успява да нокаутира съперника. Според треньора на Кубрат, такава победа се постига единствено чрез стратегия. Освен това, посочи той, атмосферата в професионалните битки е съвсем друга и излизането на ринга е зашеметяващо. 

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Под лупа


На Острова да си записват: Как Симеоне неутрализира тотално Ливърпул?

Само преди седмица медиите на Острова публикуваха много интересно наблюдение, а именно, че Ливърпул е по-опасен...

Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама