От подигравките на феновете до световния връх: Трансформацията на Джордан Хендерсън

Лятото на 2011 година. От няколко месеца Кени Далглиш е впрегнал усилия на "Анфийлд" с нелеката задача да върне любимия си Ливърпул на шампионския път. Сезонът току-що е приключил, а за Кени тепърва предстои натоварено лято. Той трябва да се потруди сериозно на трансферния пазар, за да привлече точните футболисти, които да градят бъдещето на клуба. Шотландският специалист прави три основни трансфера, като залага изцяло на родени на Острова футболисти - Стюарт Даунинг, Чарли Адам и Джордан Хендерсън. И докато Даунинг трябва да спомогне за офанзивата на "червените", а Адам - за опит и алтернатива в средата на терена, то Хендерсън изглежда като "трансфер за бъдещето".

Англичанинът, който току-що е навършил 21 години, преминава на "Анфийлд" за предполагаема сума между 16 и 20 млн. паунда. Младият полузащитник дебютира за "червените" в емоционален сблъсък срещу бившия си клуб Съндърланд, където е посрещнат със смесени чувства от привържениците на "черните котки". Още с акостирането си в Мърсисайд в пространството започва да витае усещането, че Джордан Хендерсън е привлечен с идеята да замени вече залязващия Стивън Джерард и да се превърне в новия лидер на клуба. Задача, която изисква много време и два пъти повече труд и усилия. 

В първия си сезон Хендерсън не успява да блесне особено с играта си, но и никой не очаква от него да се наложи толкова бързо в деликатна зона, каквато е халфовата линия. Ливърпул се представя разочароващо в шампионата, завършвайки на осмо място, но за сметка на това печели трофей - Купата на Лигата. "Червените" стигат и до финал във ФА Къп, но губят драматично на "Уембли" от Челси.  През следващата година критиките към играта на Хендерсън започват постепенно да изпъкват на повърхността, а любопитното е, че голяма част от тях идват тъкмо от привърженици на Ливърпул. Освен това англичанинът бързо трябва да се нагоди към стила на игра на новия мениджър Брендън Роджърс, който замени Далглиш през лятото на 2012-а.

Атаката на Фъргюсън

Връхната точка идва след публикуването на автобиографията на сър Алекс Фъргюсън, в която легендарният специалист обръща специално внимание на Джордан. Шотландецът критикува стила на бягане на полузащитника, но Хендерсън остава умерен в отговора си: "Не очаквах да попадна в книгата му. Храня огромно уважение към Фъргюсън. Той е невероятна фигура във футбола, но се надявам да не се окаже прав и да нямам много проблеми занапред." Впоследствие Стивън Джерард обръща внимание на казуса и в своята автобиография, където заявява, че това е по-скоро атака срещу Ливърпул и опит да се разстрои играта на Хендерсън, отколкото някакъв сериозен проблем в стила му на бягане. Това се затвърждава и в следващите години, в които Хендерсън почти няма проблеми с контузии и рядко отсъства от терените за дълго.

Друга сериозна критика към играта на Хендерсън е неговата пасивност в атакуващ план. Полузащитникът е оплюван от мнозина фенове и анализатори за това, че голям процент от неговите подавания са назад - към защитниците, и настрани, но никога напред. Много вероятно е тези подавания да са били част от тактическите напътствия на Роджърс, който залагаше на постепенно развитие на атаките с повече подавания, наподобяващи до известна степен така популярния стил "тики-така" от времената на Пеп Гуардиола в Барселона. За много от привържениците на клуба по онова време Хендерсън не допринася с нищо за играта на Ливърпул, а напротив - единствено вреди, тъй като убива скоростта на атаките на своя отбор.

На крачка от трофея 

През сезон 2013/14 обаче Ливърпул тотално се прероди и се превърна в основен кандидат за така бленуваната титла на Острова. "Червените" водеха в класирането на Висшата лига почти до края на шампионата, преди да дойде онова кошмарно подхлъзване на капитана Стивън Джерард срещу Челси, което на практика раздели мърсисайдци от трофея за сметка на Манчестър Сити. В онзи сезон единственият полеви футболист, който записа повече мачове от Хендерсън, е Мартин Шкъртел. Полузащитникът на Ливърпул изигра цели 35 мача от възможни 38, но въпреки това продължи да отнася критики от част от феновете на отбора, които са на мнението, че клубът трябва да го продаде час по-скоро.

Напускането на Стивън Джерард и идването на Юрген Клоп

През следващата кампания Роджърс и компания не успяват да балансират между участието им в евротурнирите и ангажиментите на местно ниво, което закономерно води до спад в резултатите. Очевидно изхабен откъм идеи, през октомври Брендън напуска "Анфийлд", за да бъде заменен от немския специалист Юрген Клоп - ход, който обнадеждава привържениците на клуба. Хендерсън, който само преди няколко месеца е наследил капитанската легенда от Стивън Джерард, сега трябва да се нагоди към трети нов треньор в Ливърпул - и двамата очевидно си пасват още от първия ден на Мелууд. 

В следващите няколко сезона Ливърпул значително подобрява играта си, а постепенно започва и да трупа резултатите, които искат да виждат феновете. Натоварен с тежката задача да поведе клуба след напускането на големия капитан, Хендерсън започва да напипва нужния баланс в отбора и да придаде енергията на съотборниците си, която да ги накара да играят със сърце за Ливърпул. Най-тежкото изпитание за Джордан безспорно е да избяга от сянката на Стивън Джерард. Едва ли някога ще се роди друг футболист, който да притежава харизмата и класата на Джерард и в същото време да прекара цялата си кариера на "Анфийлд". Хендерсън осъзна, че не може и не бива да се надпреварва с името на доскорошния си съотборник, а трябва да изгради своя кариера, в която да брани цветовете на клуба. И точно това успя да го измъкне от дупката, в която беше изпаднал след напускането на Джерард.

Израстването на Хендерсън и превръщането му в лидер на отбора

С напредването на времето Хендерсън придоби увереност, стана по-силен и по-решителен. На игрището полузащитникът започна да излъчва онази вяра и характер, която се четеше и в очите на Стиви Джи. Джордан се превърна в мотиватор за Ливърпул. Той стана "двигателят", от който се нуждаеше клуба. Защото без истински лидер, колкото и да е добър един отбор, трудно могат да се жънат успехи.

Така се стигна до пролетта на 2018-а, когато мърсисайдци успяха да поднесат голямата сензация и да се класират за големия финал в Шампионска лига. Хендерсън изигра пълни 90 минути на терена, но това не помогна на "червените" да се противопоставят на европейския хегемон Реал Мадрид, който спечели третия си пореден трофей от надпреварата. Капитанът на Ливърпул, а и неговите съотборници, не бяха достатъчно узрели, за да се борят за наградата - нещо, което се промени само година по-късно.

След загубения финал Ливърпул започна да играе все по-добре, а това нямаше как да не се отрази и на Хендерсън, който полагаше неимоверни усилия, за да подобрява представянето си. Капитанът на "червените" започна да става все по-активен и в предни позиции, където често създаваше голови положения за нападателите на отбора. В същото време Джордан внесе онази сигурност и спокойствие, които са необходими на всеки един тим.

През сезон 2018/19 мърсисайдци изиграха феноменална кампания, в която единствено безумно добрата игра на техния конкурент Манчестър Сити им попречи да вдигнат трофея от Висшата лига. За сметка на това "червените" успяха да достигнат до финал в Шампионска лига след паметния обрат над Барселона, а накрая и да спечелят надпреварата. Хендерсън отново се превърна в "черноработник" за Ливърпул и заслугите му за успехите на тима често оставаха омаловажени, въпреки че неговата работа на терена изигра основополагаща роля. Неговата силна игра се пренесе и в националния отбор, където бе неизменна част от класирането на Англия за Евро 2020, а накрая бе избран и за Футболист на годината в страната.

Хендерсън: "Не искам да ни помнят само от мача в Мадрид"

Капитанът на Ливърпул продължава да играе на изключително ниво и през настоящия сезон, което спомогна за феноманелната серия без загуба и убедителна преднина на върха във Висшата лига. За драстичната промяна в играта на Хендерсън ни говори и това, че полузащитникът е в топ 10 на халфовете в първенството, които са направили най-голям брой подавания в последната третина от игрището - нещо, за което Хендерсън отнесе много критики през годините.

Това, което отличава Хендерсън от останалите халфове на неговото равнище, е, че той е изключително постоянен в изявите си. Една от основните причини за това е атлетизмът, с който разполага англичанинът. Джордан е футболистът с най-много изиграни мачове във Висшата лига през последното десетилетие - 308. С времето Хендерсън значително увеличи дължината на своите подавания, напомняйки за легендераните дълги подавания, които правеше Джерард в миналото. С всеки изминал сезон Джордан става все по-продуктивен и креативен в играта си на терена.

И накрая, но дори най-важното - Хендерсън успя да се превърне в онзи лидер, от който се нуждаеше Ливърпул. Лидерът, който ще изведе мърсисайдци до първа титла на Острова след 30-годишна суша. И когато дойде този момент, Джордан ще вдигне трофея високо над главата си, съзнавайки трудния път, който е изминал през всички тези години. От подигравките на феновете и липсата на доверие на собствените си привърженици, до стъпването на световния връх и пренаписването на една история, в която неговото име ще блести със златни букви.

Автор: Стефан Йорданов