Европейско първенство по футбол 1964: Дори Франко не застава на пътя на титлата за Испания


Европейско първенство по футбол 1964: Дори Франко не застава на пътя на титлата за Испания
Снимка: euro2016franta.ro

3475 0

Популярността на Европейското първенство по футбол расте – цели 29 отбора вземат участие в квалификациите, които се играят на принципа на елиминацията в два мача. Финалният турнир, както и четири години по-рано, събира четири отбора и се провежда в Испания.

Изненадата на квалификациите е Люксембург. Футболното джудже изхвърля на осминафинала Холандия след равенство 1:1 и победа с 2:1. България също записва първи успехи – в първия кръг отстраняваме Португалия след преиграване – двата мача на разменено гостуване завършват 3:1 и 1:3, като в София головете бележат Георги Аспарухов-Гунди на два пъти и голмайсторът от първото ни участие в квалификациите за Евро’1960 Тодор Диев. Гунди ни класира напред и в преиграването – на „Стадио Олимпико”, с попадение в 87-та минута!

В надпреварата се появяват Италия и Англия, но не стигат далеч – англичаните падат още в първия кръг от Франция, след 1:1 и катастрофа 2:5, а Италия се натриса на осминафинал на действащия европейски шампион СССР и изхвърча след 0:2 и 1:1. Франция отстранява и България на осминафинала – 0:1 и 3:1, като Диев бележи за победата ни в София, а до 78-та минута на „Парк де Пренс” сме наравно с французите – 1:1, но допускаме два късни гола. В крайна сметка французите отпадат от Унгария точно преди финалната четворка, а за Испания пътуват още домакините, СССР и Дания, които минават през Люксембург след 3:3, 2:2 и 1:0 в преиграване. Интересното е, че в тези мачове на Дания всичките голове са вкарани от един играч – Оле Мадсен! В кариерата си за националния отбор на Дания той играе 50 мача и вкарва 42 гола. Мадсен изглежда като ранна версия на Джанфранко Дзола – висок само 171 сантиметра той има невероятна стръв към гола и рядко подава на съотборниците си. Мадсен е доста опак характер – отхвърля оферта от Барселона.

Във финалната четворка всички очакват титлата да се реши между СССР и Испания. Очакванията се сбъдват – съветският отбор лесно печели с 3:0 срещу Дания, като звездите на отбора Виктор Понеделник и Валентин Иванов вкарват по един гол, но полуфиналът на Испания е по-труден – 2:1 след продължения срещу Унгария. Решаваща роля има голямата звезда на Ла Фурия, плеймекърът на Интер Луис Суарес Мирамонтес, който сервира на тепсия топката за Амансио в 112-тата минута, което носи победата.

За пръв път се играе мач за третото място – Унгария печели с 3:1 след продължения.

ФИНАЛЪТ: Испания – СССР

В онези години стилът на Ла Фурия няма нищо общо с познатото сега тики-така, което наложи Барселона на Хосеп Гуардиола. Тогава модата в испанския футбол на национално ниво се диктува от заветите на Еленио Ерера, известен като „Великия магьосник”. Ерера е тогавашната версия на Жозе Моуриньо – испанец от аржентински произход, играл професионален футбол на ниско ниво, във френския отбор Мюге. Ерера е защитник, който залага на крайно твърдата игра – топката може и да мине, противниковият нападател – никога! Вече като треньор Ерера води футболни колоси – Барселона и Интер. Именно с Интер той записва най-големите си успехи, включително на два пъти носител на КЕШ, в първия случай след 3:1 над Реал Мадрид. Ерера е човекът, наложил Луис Суарес Мирамонтес както в Барса, така и в Интер. Той е и човекът, наложил стилът на игра, толкова познат на футболните фенове – катеначо! Ерера води испанския национален отбор на Мондиал 1962 в Чили, но Ла Фурия се проваля и затова по време на Евро 1964 начело на тима е Хосе Луис Вилялонга, който обаче следва плътно веруюто за футбола на Ерера.

На „Сантяго Бернабеу” в Мадрид Испания повежда още в 6-тата минута след гол на Хесус Мария Переда. Той безмилостно нанизва топката в мрежата след центриране отдясно на Луис Суарес Мирамонтес. В 8-та минута обаче СССР изравнява чрез Галимзан Хусаинов, които с лек удар с боц преодолява лошо реагиралия в ситуацията испански вратар Хосе Анхел Ирибар. Следва мощен натиск на СССР, но точно в този момент блесва стила на Ерера – безкомпромисна игра в защита, с куп грубости. Върхът е когато Хосеп Мария Фусте събаря Игор Численко в наказателното поле, но дузпа няма. А Фернандо Оливейра стига дотам, че след като добре наритва Виктор Понеделник, успява да ритне и лекаря на СССР, влязал да окаже помощ на контузен играч. Шест минути преди края отново блесва гения на Суарес – центриране към Марселиньо Мартинес, който вкарва с плонж с глава покрай изненадания Лев Яшин и титлата е за Испания.

СТАТИСТИКА

Испания – СССР 2:1

Голмайстори: Хесус Мария Переда (6), Марселиньо Мартинес (84); Галимзан Хусаинов (8)

Испания: Хосе Анхел Ирибар; Фелисиано Ривиля, Фернандо Оливейра (к), Исасио Кайеха, Инасио Зоко, Хосеп Мария Фусте, Амансио Амаро, Хесус Мария Переда, Марселиньо Мартинес, Луис Суарес Мирамонтес, Карлос Лапетра

Треньор: Хосе Луис Вилялонга

СССР: Лев Яшин; Виктор Шустиков, Албер Шестерньов, Едуард Мудрик, Валери Воронин, Виктор Аничкин, Игор Численко, Валентин Иванов (к), Виктор Понеделник, Алексей Корнеев, Галимзан Хусаинов

Треньор: Константин Бесков

Голмайстор на турнира: Хесус Мария Переда, Ференц Бене, Дезшо Новак - 2 гола

Играч на турнира

Безспорно това е Луис Суарес Мирамонтес, носител на „Златната топка” за 1960 година. Гениалният плеймейкър е бил на път да се размине със световната слава, тъй като баща му го е гласял да става свещеник. Луисито обаче е забелязан от скаута на Барселона Скорело по време на мача на младежкия отбор на Депортиво Ла Коруня и това определя съдбата му. В Барселона той среща Еленио Ерера и разгърва в пълна степен потенциала си. Суарес е много набожен и суеверен – вярвал е, че ще играе добре само ако на вечерята на отбора преди следващия мач някой разлее вино. Ерера бързо се ориентира и почва да става страшно „непохватен” – чаша след чаша се чупят, а Луисито играе като отвързан. Два пъти Барселона става шампион пред Реал Мадрид на Ди Стефано, стига и финал за КЕШ, но губи с 2:3 от Бенфика.

След скандал с Ладислао Кубала – голямата звезда на Барса в онези времена, Ерера отива в Интер и взема Луис Суарес със себе си. Там испанецът става част от Гранде Интер на Джачинто Факети, Армандо Пики и Сандро Мацола. Италианците вземат два пъти КЕШ – през 1964 и 1965 година. Именно в Интер Суарес преживява и един от най-горчивите си моменти – след като Анджело Морати се оттегля от президентския пост, новият президент Фрайзоли го продава без съгласието му на Сампдория, където през 1973 година завършва кариерата си. Продажбата става за неоповестена сума, а фенове на Интер заплашват да взривят канцеларията на отбора, но това не променя нищо.

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Из архива


От двете страни на "Дерби д'Италия": Кои футболисти играха за Интер и Ювентус?

"Дерби д'Италия" между Интер и Ювентус е най-чаканият мач от феновете на Серия А. За 242-ри път двата гранда...

Реклама

Най-четени новини


виж всички