Петкович - един полиглот, ангел на онеправданите и треньор, за който "невъзможно" е забранена дума

Селекционерът на Швейцария Владимир Петкович най-сетне блесна на Европейското първенство по футбол. Един от най-дълго престоялите на поста си треньори на Евро 2020 показа тактически усет в осминафинала срещу Франция. Той направи добри смени и усети навреме колебанието на съперника в линията между полузащита и защита, което помогна на тима му да се класира на исторически четвъртфинал на голям турнир. Sportlive.bg Ви представя интересната история на специалиста.

Той напуска дома си в Локарно в 7 часа сутринта и стига за половин час до Гиубиаско. Тук се намира офисът на "Caritas" - благотворителна организация за бездомни, безработни и наркомани. В 17,00 часа работният ден приключва и той отива да проведе вечерна тренировка с отбора на Малкатоне Аньо, почти на границата с Италия. Беше и негов треньор. На другия ден всичко се повтаря.

Това е било ежедневието му преди около 20 години. Трудно е да се каже какво му е било в повече, за да си създаде такъв график - нуждата или желанието. Футболната кариера на босненеца премина в средни швейцарски клубове - там никога не е имало пари, особено през 80-те. Заплатата и свободното време на футболиста отивали, за да учи (карал треньорски курсове и учи висше образование) и за семейството (съпругата му е била в Швейцария, а родителите му останали във военна Босна. Телефонните връзки били прекъснати, но радиото спасило положението - местни любители уловили нужната на Владимир честота и той е можел някак си да чува гласовете на родителите си).

Не му е било лесно да спести нещо в края на кариерата си и треньорският му път започнал в полупрофесионалния Малкатоне - налага се работа на непълно работно време. Двете работи му отнемали 14 часа, а част от оставащото му време от денонощието преминава в път: домът, клубът и работата му се намират в 3 различни града. Петкович винаги е бил във футбола и се е чувствал треньор, но голямата част от времето му минавала в Гиубиаско - той убеждавал безработни колко е важно да работят и провеждал курсове за обучение в по-простите професии.

Трябва да бъдете добър психолог, за да мотивирате човек в страна, където обезщетенията за безработица достигат до 7000 евро на месец. Владимир си намерил социална работа, подобна на футбола - подобни хора и мислене, и придобил полезни умения.  "Думите "невъзможно" и "безнадеждно" при Петкович са забранени. Пропуснах края на миналия месец, но се върнах, благодарение на треньора - желанието му за успех е заразително и то повлече не само мен, но и целия отбор. За да постигате цели, имате нужда от мотивация", споделя Ернанес, който работи с Петкович в Лацио.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Сред безработните имало и бежанци, и мигранти, но Владимир не се шашка: помага му владеенето на 8 езика. Енергичният социален работник научава руски още в училище, освен това говорел френски, италиански, немски, английски, испански, босненски и хърватски. Успявал навсякъде: разговарял много с наркомани, убеждавайки ги да се отърват от зависимостта си.

"Той е страхотен мотиватор, който събужда страст към работата. Младите хора откриха в него не само строгост и авторитет, но и човечност: те лесно му доверяваха своите проблеми", казва мениджърът на "Caritas" Стефано Фризоли. 

Някои от безработните Петкович устроил при себе си в "Caritas". Компанията имала магазин с важни за бита предмети: дрехи, книги и мебели. Приходите отивали за благотворителност, така че липса на постъпления не е имало. Владимир създава екип от 10-15 души, който извършвал оценка и реставрация, доставка на стоки до магазина, а после - продажба. Групата работела като по часовник - всички слушали безусловно Петкович. 

Скоро след това босненецът оглавил сериозния Белинцона, а от клуба започнали да даряват стари мебели на магазина. Треньорът не ги принуждавал, но ги съветвал "много убедително". "Той наистина знае как да управлява група и да мотивира хората. Вниманието му към детайлите, сериозността и честността му бяха впечатляващи. Владо винаги прави това, което казва, и никога не говори напразно. Велик човек - ето такъв е Петкович", допълва Фризоли.

Настоящият треньор на Швейцария работи в "Caritas" в продължение на 5 години и напуска, след като е назначен в Йънг Бойс през 2008 г. Невъзможно е да съвместява социалната работа в граничния кантон с живота в централната част на Берн. 

************

Изминали са 10 години: Швейцария излиза от групите на Евро 2016 (за първи път в историята), изкачва се до шесто място в ранглистата на ФИФА и стига до плейофите на Мондиал 2018. Петкович незабавно забранява мобилните телефони на срещи на екипа (уважение към общата работа) и чехлите по време на закуска и кара играчите да вечерят заедно като едно голямо семейство. След това обявява уверено: "Вече не сме малка Швейцария". На Световното "кръстоносците" излизат от група с Бразилия, Сърбия и Коста Рика като втори, но на осминафиналите отпадат след загуба от Швеция с 0:1. 

Швейцария се справя добре и на Евро 2020. В групата Гранит Джака и компания записаха равен, загуба и победа, а в осминафиналите отстраниха световния шампион Франция. 

"И преди сме доказвали, че умеем да играем футбол, но Петкович работи много върху нашия манталитет. Мисля, че психологически сме постигнали най-голям напредък. Той ни сближи и ни направи отбор", казва за него Гранит Джака.

В мултикултурния национален отбор на "кръстоносците" има само няколко натурални швейцарци, но навсякъде цари дисциплина и чувство за общност. Преди няколко години Петкович формулира по следния начин треньорската си философия: "Принципите са по-важни от системата на игра". Няма значение какъв футбол играят швейцарските косовари, босненци, хървати, латиноамериканци и африканци - важното е, че те играят като отбор. 

Автор: sports.ru, редактор: Адриана Димитрова