Ексклузивно! Валентин Михов пред SportLive за еуфорията след бомбата в Париж, за фурора в САЩ’94 и защо България е аут от последните 6 мондиала

Националният отбор на България постигна най-големия си успех в историята на Световното първенство в САЩ пред 1994-а година. Вече 28 години живеем със спомените за горещото американско лято, до което пътя се отвори след бомбата, хвърлена от златните ни момчета на „Парк де Пренс“ в Париж на 17 ноември 1993 година.

Sportlive.bg реши на потърси за интервю бившия президент на БФС Валентин Михов, който ръководеше родния футбол по време на историческата победа над Франция, осигурила ни визите за Мондиала в САЩ. Почти непосредствено преди старта на шампионата големият футболен функционер и ръководител се принуждава да подаде оставката си.

Михов си спомни за всички прекрасни моменти, правейки своята изповед пред медията ни. Той изрази и мнението си защо България не успява да се класира на вече 6 поредни световни първенства.

Ето какво сподели Валентин Михов пред Sportlive.bg:

- Г-н Михов, последното световно първенство, на което участва България, е през 1998 година, като пропускаме шести пореден мондиал. Какви са причините според Вас?

- Причините са много. Аз не искам да се оправдавам, че държавата не помага и т.н. Искам да си гледам нашата кухня, футболната. Мисля, че зависи от поколението в основата, от треньорите, които търсят таланти. Навремето се търсеха по цяла България. Сега вече се разчита на готова продукция. Да го кажа така е малко глупаво, но всъщност на готови футболисти отвънка. Дали имат по-големи качества от нашите млади футболисти е сложен въпрос, но …

Според мен занемарихме работата с младите играчи. И тези отбори, които разчитат на талантите си ще успеят по мое мнение. Това е бъдещето.

- На предпоследното Световно, на което страната ни участва, отборът ни постигна най-големия си успех в историята. На какво отдавате постижението на „златното ни поколение“ в САЩ’94, което накара цялата ни нация да се гордее, че сме българи?

- Пак ще Ви кажа за тези момчета, които някои ги наричат герои, че постигнаха нещо много голямо. Четвъртото място е нещо огромно за българския футбол и те го заслужаваха. Те бяха възпитавани и тренирани от треньори, които бяха и учители, и преподаватели, и психолози и им дадоха много, много неща. Те пък се отблагодариха.

Докато сега липсата на поколение и на такива таланти, както и липсата на хората, които ги откриват и работят с тях, води до късане на връзката. Там някъде се случва късането. Защото България и сега има таланти, независимо за какъв спорт говорим. Но трябва да ги открие някой и много работа, работа и пак работа. Това е.

Хубавото тогава беше, че много от тях излязоха в чужбина и си промениха манталитета, което е много важно не само във футбола. Поевропейчиха се, направиха нещо голямо. Не беше задължително да се обичат, да бъдат приятели. Уважаваха се и стана една сплотена фамилия, която постигна успех.

- В този златен период голяма част от националите ни играеха в чужбина, а някои от тях и в големи европейски грандове. Защо според Вас сега нашите футболисти не само, че не могат да пробият в гранд, а дори не могат да са титуляри, в който и да е отбор в чужбина?

- На този въпрос и Вие сам може да си отговорите. Липса на качества, липса на ниво за определени футболни отбори, които си имат високи изисквания. Виждаме докъде стигат нашите момчета засега. Дано да се пробие за в бъдеще. Разчитам много на младите футболисти. Има таланти в България. Дал Господ.

- Особено в годините около 1994-а постоянно казвахме, че футболистите не разполагат с добри условия за подготовка, като дори и сега продължаваме да го твърдим. Но и нашите златни момчета и герои, които по онова време играеха в България, също не се готвиха при перфектни условия. Очевидно обаче нещата не опират само до тях, какво смятате?

- Не е само до условията. Важно е и кой те готви. За мен основната причина е кой те готви и как те готви. И вече и желанието на момчетата да се подготвят и сами. Възпитание, професионализъм, манталитет – много неща зависят от самите футболисти.

Аз обаче съм оптимист. И чакам да дойде отново едно поколение, което да изправи българския футбол и отново да бъдем с вдигнати глави.

- Смятате ли, че има изгледи това да се случи скоро?

- Защо да не смятам?! Ако отписваме всичко и сме навели главите… Иначе в младите има потенциал. Важно е да има много работа, но и по места. По клубовете също е необходима работа с младите играчи. Пак ще кажа, че те са бъдещето и там трябва стратегия, тактика. Треньорите са много важни, защото е от съществено значение кой ги подготвя тези талантливи момчета, което вече споменах.

- По време на историческия мач във Франция на 17 ноември 1993 година Вие бяхте президент на БФС. Преди този съдбоносен двубой очаквахте ли, че националният ни отбор ще успее да хвърли бомбата насред Париж и да се класираме за Световното в САЩ?

- Вече съм го казвал много пъти и е малко поизтъркано, но на последния Изпълком, макар че тогава не се казваше Изпълком, предложих да помислим за премии, ако бием Франция. В онзи момент ми се поизсмяха малко шеговито много от моите колеги. Именно това, че не гласувахме премия за победата ми изяде главата.

Така и не я гласувахме. Леко с насмешка се обърнаха моите колеги, но после пък тези премии станаха повод за моята оставка. Но не ми се връща назад. Хубаво е, че мина всичко прекрасно. Не е важно дали съм бил аз или някой друг президент на БФС, важното е, че момчетата успяха. Биха Франция, направиха фурор на Световното първенство. За мен четвъртото място е много висока летва и много добро постижение.

- Ако не греша Вие подадохте оставка на 2 юни 1994 година, на практика преди старта на историческото Световно първенство. Направихте го именно заради тези прословути премии, но какво точно се случи?

- Премия не беше гласувана тогава, както вече казах. Преди мача бяхме в Германия на лагер-сбор, визирам двубоя с Франция. Тогава на гости ни беше една велика фигура - Гюнтер Нетцер. Събрахме се с него и ръководството на футболния съюз в лицето на Христо Данов, Бог да го прости, Ицо Стоичков, капитана Боби Михайлов, Пената и обсъдихме премиите. Стигнахме до някаква сума, далеч от тази, която се съобщи след мача.

Да не говоря за пари, защото не обичам. Ако са вземали примерно по 2 единици, тогава се изказах, че ще вземат 6. Но това беше максимума. Докато след мача вече еуфорията беше голяма. Казаха се едни цифри, които са страховити. Създадоха дискомфорт и в това, което са моите разбирания. Затова, че когато един футболист в 10 мача има примерно играни 9 и взема определена сума, а този, който е играл само 1 мач с Франция, взема два пъти повече от този, който се е трудил 9 пъти. Това беше разликата между моите разсъждения и другите. Не всички бяха на другото мнение, но въпреки всичко бях принуден да си подам оставката.

Ние направихме среща и с момчетата. С тогавашния капитан Боби Михайлов направихме така че, който е работил най-много, да вземе най-много. Тази премия да се изравни така че всички, които са участвали в квалификациите най-много, пак повтарям да вземат повече от другите. Тук беше разликата в разсъжденията.

Не съжалявам. И с мен, и без мен момчетата станаха четвърти в света.

- Какви настроения бушуваха в отбора след бомбата на „Парк де Пренс“ срещу Франция? Няма начин да не е имало еуфория, но как се отпразнува грандиозния успех, отворил ни пътя към фурора в САЩ?

- Всичко беше прекрасно. Нашият оптимизъм беше дотам, че преди мача когато напускахме хотела ми подаде ръка управителя, а аз не му подадох ръка, но не от невъзпитание. Просто му казах: „Пригответе 8 блок маси, ние ще  се върнем като победители“. Не знам как го е приел, но ние действително се върнахме като победители. Изглежда са ми повярвали, защото бяха приготвени масите, но сигурно са видели и мача.

Много приятно беше тогава. Много хубави интервюта дадоха нашите гениални момчета. Големи момчета, златни момчета!

Това е история вече. Дано да не чакаме много да има още една такава истинска еуфория, която ни подариха тези наистина златни момчета!

- Какви бяха нагласите в отбора преди самото Световно първенство и имаше ли очаквания да се постигне нещо значимо в САЩ?

- Никой не напрягаше момчетата да мислят непременно за победи. Създадохме една спокойна атмосфера. Това рефлектира и върху резултатите. Те си дойдоха от само себе си.

- Вече стигаме и до самия Мондиал в САЩ. Можете ли да ни споделите как стояха нещата в отбора преди първия мач срещу Нигерия, ако все пак разполагате с информация?

- Не мога да гадая, защото не бях с тях.

- Вие лично очаквахте ли да се стартира по такъв злощастен начин първенството, на което в последствие националният ни отбор направи невиждан фурор?

- Може би е било за хубаво да започнем така, за да завърши прекрасно. Всяко зло за добро.

- Все пак чухте ли се с някого преди двубоя с Нигерия или след него и какво беше настроението в нашия лагер?

- Не, не, не. Тогава гледах да не преча. Дори когато исках и отидох да помоля за билети за полуфинала с Италия, бях помолен да напусна хотела, защото ще повлияя зле на момчетата.

Намерих си билети на черно. Така че изобщо не ми се говори за тези моменти. Те са неприятни за мен, но приятни за момчетата и за целия български футбол.

- Изненада ли Ви като цяло развоя на мача срещу „суперорлите“?

- Ех, всеки е изненадан! Нигерия да победи, но пак Ви казвам тази загуба дойде овреме, за да може да се отрезвят някои момчета. Оттам-нататък тръгна на добре.

- След загубата в този двубой Вие лично очаквахте ли, че отборът е в състояние да се вдигне или си мислехте: „Край приключихме“?

- Винаги съм бил оптимист. Дори преди мача с Аржентина там, където бях сред българи, имах облози как ще завърши срещата и казах, че ще бием.

- В кой момент по време на Мондиала повярвахте, че отборът може да постигне нещо много голямо?

- Аз още на мача с Франция бях оптимист, че ще ги отстраним и отидохме на Световното. Всички видяхме отбора на мача с „петлите“, че бяхме равностойни. Направиха нещо, което не се прави често. Обединиха се и изиграха едни големи мачове. Запомнящи се мачове, в които всеки даде всичко от себе си. С изключение на двубоя за трето и четвърто място в шампионата.

- Вече е доста изтъркано, но ще Ви попитам. Смятате ли, че реално имахме шансове дори да станем световни шампиони, но не ни позволиха?

- Ами защо ли да не смятам!? Ако тази дузпа срещу Италия беше отсъдена от френския арбитър… Но няма смисъл да се връщаме толкова назад. Всички вече са дали своите коментари. Защо не – един финал е непредвидим.

- Ако трябва да използвате по една дума за случилото се на Световното в САЩ и за тогавашния ни златен отбор, какви ще са те?

- Едни големи момчета, големи българи! Направиха нещо, което заслужават и България заслужаваше да има такъв отбор. Дай, Боже да се родят скоро такива пак.

- Огорчен ли сте от случилото се с Вас?

- Аз никога не съм поставял себе си над успеха. И за мен успехът без значение дали съм там или не, най-важното е, че успяха момчетата. Сигурно създадохме и предпоставки за добро - да бъдем като едно семейство, да няма дистанция между нас ръководителите и футболистите и се получи. Успехът се получи! Няма огорчение. Аз просто се радвам заедно с всички независимо дали си ръководител или не. Всички трябва да сме радостни от това, което се постигна. Щастлив съм!

- В момента вече тече Световното първенство в Катар. Имате ли фаворит за титлата?

- Не съм пророк. Нека първо да видим всички отбори как ще се представят, за да мога да си изградя някакво мнение.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Димитър Пенев си спомни за триумфа на България в САЩ през 94-а: Една малка страна направи невероятен образ пред целия свят

АВТОР: ИЛИЯН РАДКОВ