Пригответе се: Разликата между "нас" и "другите" става все по-непреодолима

"Доволен съм. Това, което исках, момчетата го направиха". Това беше едно от заключенията на Красимир Балъков след първия му мач начело на националния отбор по футбол. И, освен ако наставленията му не са били да стискат палци Чехия да не вкара повече от 2 гола след унищожителното представяне на тима в атака, то легендарният плеймейкър от близкото минало или лъже, или е наясно колко голяма е станала разликата между нивото на българския футбол и това на всички останали на запад от границата ни.

Чехия, която игра без част от най-добрите си футболисти и рано изостана в мача след гол на Исмаил Иса, нямаше никакви проблеми срещу "лъвовете". До почивката резултатът беше изравнен, а България можеше и да губи. След почивката картината на стадиона в Прага не се промени - чехите мачкаха, Михайлов спасяваше каквото може, шпагатите на Божиков спираха чисти голови положения, а домакините обърнаха и пропуснаха да напомнят на света за "онова" 6:0 в началото на века. Самият резултат на пръв поглед не е стряскащ, но начинът, по който България беше надиграна, е крайно притеснителен.

Въпросът вече не е в селекционера или футболистите, а в цялата концепция за развитие у нас. Страните от Централна Европа изпреварват с бясна скорост случващото се у нас и, докато развиват детско юношески футбол вече десетилетия наред, а най-добрите им играчи играят в най-големите отбори, ситуацията в някогашните футболни центрове у нас е сърцераздирателна. Пусти стадиони и тренировъчни игрища, ужасяващ терени, слабо подготвени тактически треньори и още по-неподготвени педагози. България може и да няма силно футболно поколение в момента, като се има предвид, че най-добрият ни футболист е твърда резерва в италиански средняк, но в сравнение с това, което ни чака, възпитаниците на Балъков изглеждат като дрийм-тийма от 94-а.

Проблемът обаче не е в липсата на талант, нито на желание у младите футболисти и децата, които всяко лято влизат в школите с надеждата да се превърнат в новите идоли на българските фенове. Тревогите са от остарелите методи, с които се работи в школите. От така наречените "треньори", които отбиват номера по време на тренировки и изграждат поколение след поколение с тежки тактически пропуски. Практиката децата на българския футбол да бъдат поверявани на бивши футболисти без каквато и да е педагогическа подготовка продължава с пълна сила. Движението "плащаш и детето ти играе" не се обсъжда като обществен проблем, но продължава да съществува дори в момента. Терените в повечето школи не са модернизирани от средата на миналия век. Ситуацията изглежда почти необратима.

В последните години критикуваме остро играта и резултатите на националния отбор, но като че ли няма смисъл от това. Нямаме и право - както представители на медиите, така и феновете. За всяка крачка, която в Европа правят напред, у нас правят две назад. От 2004 година насам България не е помирисвала голям футболен форум, а скоро ще трябва да се мери по класа с отбори като Люксембург, Малта и Лихтенщайн. Българският футбол е не командно дишане от години и дърпането на шалтера изглежда неизбежно. Защото това е единственият изход, когато една шайка чревоугодници за 14 години не направи нищо, освен да вдигне една национална база и да организира банкет след банкет.

Мислите, че сега е лошо? Вярвате, че пътят е само нагоре? Пригответе се, драги футболни фенове - нищо хубаво не ни чака...

Още по темата

Please select answer!