Дамбраускас - да пропътуваш цял Лондон в почивния си ден, за да тренираш 15 минути деца

Въпреки че от Лудогорец мотивираха добре избора си, обявяването на Валдас Дамбраускас за нов треньор на тима, признавам, малко ме изненада. Сигурно не само аз съм подценила литовския треньор, още повече че Литва не е сред страните, за които се сещаш първо, когато стане дума за футболни специалисти. Но това беше, преди да науча повече за новия наставник на "орлите". Преди да разбера колко силно той е искал да бъде треньор, през какво е минал, за да го постигне и колко наистина обича професията си. Сега, знаейки това, очаквам с нетърпение да видя какво ще даде на Лудогорец Дамбраускас и с какво ще допринесе за развитието на Първа лига. Въпреки че Литва е с 61 позиции зад България в ранглистата на ФИФА.

Като някои известни свои колеги, новият наставник на "орлите" се възхищава не само на футбола, но и на други, различни видове спорт. Любимите му треньори, наред с Марсело Биелса, Хосеп Гуардиола и Арсен Венгер, са легендата на баскетбола Фил Джексън и треньорът по американски футбол Тони Данджи. Литовецът обича и шахмата - преди няколко години той участва в турнир по шахмат. Тези му увлечения са го оформили като треньор такъв, какъвто е.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Vilniaus Žalgiris (@fkzalgiris)

В Прибалтика и в рускоговорящите страни наричат Дамбраускас "литовския Вияш-Боаш". И общото между двамата не е само това, че той не е играл футбол на професионално равнище, както, между другото, и сънародникът на Вияш-Боаш - Жозе Моуриньо, но е застанал начело на топклубове в страната си. Настоящият треньор на Лудогорец е само с 8 месеца по-възрастен от настоящия наставник на Зенит. И двамата залягат сериозно над анализирането на играта, и двмата са се обучили на занята във Великобритания, а също така там са добили първия си треньорски опит. И двамата след това са се върнали в родината си и са започнали работа в топклубове там. Първо те са застанали начело на юношески тимове, после са станали помощник-треньори, а след това бързо излизат от сянката им и успяват сами в националните си първенства. В материал на УЕФА за него е отбелязано, че Дамбраускас не е имал учител от такъв ранг като Боби Робсън, който е помогнал много на португалеца.

Самият Валдас признава, че е взел пример от двамата португалски треньори. "Вярно е, че Моуриньо и Вияш-Боаш са били пример за мен, но ти не можеш да повториш нечий път. Те имаха някой, който им помогна да започнат кариера на толкова млада възраст. Моят път беше по-криволичещ", заявява той. Литовецът известно време си търсил работа в Русия и Норвегия, след което решил, че иска да учи за треньор в... Лондон. "Не бих казал, че беше трудно. Това е неправилна дума, тъй като сам избрах този път. Щеше да е по-лесно да спечеля пари на друго място, но така нямаше да науча нищо. Разбира се, трудности имаше, тъй като доста късно започнах да се уча. Вече имах семейство, за което трябваше да мисля", спомня си Дамбраускас. 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Vilniaus Žalgiris (@fkzalgiris)

"Защо в Англия? Тогава да получиш образование за треньор в Литва беше възможно само чрез университет. Курсове на УЕФА нямаше. Не исках да загубя 4 години в университет, тъй като вече имах висше образование, учих за инженер, за философ, но винаги съм искал да стана треньор", споделя литовецът. През 2000 г. той отива да работи в Норвегия, където бил силно поразен от футболната култура. По това време много водещи норвежки футболисти играели в английската Висша лига: Оле Гунар Солскяер, Туре Андре Флу, Стефан Ивешен, и всеки норвежец бил фен на определен английски тим. 

"Преди това английският футбол въобще не ме интересуваше, изглеждаше ми смешен: всички тичат, борят се, но без никаква мисъл. През 2002 г. Литва още не беше в Европейския съюз и не беше лесно да отидеш в Англия. Записах се на курс по английски език и отидох на Острова като студент. Първоначално отидох за няколко месеца, мислех си: ако се възползвам от този шанс, ако схвана нещо, задължително ще запиша треньорски курсове". Бях си купил обратен билет, имах пари за 2 месеца и половина, трябваше да си намеря работа. Английският ми още беше зле, знаех само базови неща. Но стана така, че останах в Англия почти 9 години. Върнах се в Литва през декември 2010 г.", спомня си Валдас. 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от 🌎Ingrida Dambrauskiene🌏 (@ingrida.dambrauskiene)

На младия човек му се наложило да работи на няколко места в Англия, тъй като бил емигрант. Имало моменти, в които работел на 3-4 места едновременно. През първата година подобрявал английския си, а през 2003 г. подал документи за треньорски курсове "Level 1" или лиценз "С" на УЕФА. "Мислех си, че това е нещо голямо, но в Англия почти никъде не можеш да получиш работа с него. След края на "Level 1" веднага започнах следващото ниво. Когато започваш, трябва постоянно да практикуваш, което също е трудно да стане", споделя треньорът. За да влезе в академията на клуб от Националните лиги, са нужни квалификация, опит и връзки. "Работех цяла седмица, в събота ставах в 5 часа сутринта, отново отивах на някоя от моите работи, завършвах я в 9 часа и в следващия час пътувах с автобус/метро през цял Лондон до приятел, който понякога ме вземаше в своя детски отбор", признава литовецът.

Двамата отивали на тренировъчните терени, където са се обучавали разни отбори, приятелят се договарял с някой от треньорите да позволят на Дамбраускас да поработи 15-20 минути с децата. Обикновено той провеждал загрявка или определено упражнение и после се връщал у дома, преминавайки цял Лондон отново. Понякога се е прибирал вкъщи към 17-18 часа. До 2004 г. Дамбраускас само влагал в обучението си. Едва след това започнал да получава пари от работата си. Случва се в "Access to Sports Project". Taм той тренирал деца до 12 години два часа всяка събота и получавал по 15 паунда на час. Били тренировки за деца от региона, нямало отбори, а просто футболни занятия. През 2015-а се урежда в "Manchester United Soccer Schools", съвместен с "Nike" проект. През времето на упоритото му преследване на мечтата той се грижел и за семейство - през 2004-та му се родил първият син, през 2006-а - вторият. 

Кога и как успехите застигат Дамбраускас, какви са амбициозните цели в кариерата му, откъде още е черпил опит във футбола и как може да помогне и на българския футбол четете ТУК.