Лудогорец вече не показва, че е по-различен от останалите

В последните 7 години в българския шампионат Лудогорец се превърна в хегемон, който все още нито един друг клуб не може да разклати. Разградчани постигнаха невероятни успехи и показваха футбол, който бе с поне класа над останалите в родния шампионат.

От началото на този сезон обаче „орлите“ започнаха да навлизат в един кръговрат, който поне първоначално се стараеха да избягват и именно по това да се различават от останалите отбори. Без да взимат прибързани решения и да са добре организирани. Към момента обаче впечатленията са други. На първо място се забелязва честата смяна на треньорите. Отборът започна начело с бразилеца Пауло Аутори, който зае мястото на Димитър Димитров-Херо. Неговият престой обаче продължи едва няколко месеца и през октомври поста зае Антони Здравков, чието назначаване бе доста изненадващо и във всеки един момент се очакваше да бъде заменен. Този момент настъпи само преди няколко дни, в началото на март, когато Стойчо Стоев се завърна в Разград дни преди дербито с Левски, което е в неделя (10 март). Прекалено честите треньорски ротации подсказват, че това е един от малкото случаи, в които Лудогорец няма точно начертан план, който да следват. Предишните години шампионите не бързаха да сменят наставниците през няколко месеца, за да не допуснат грешка и да не се налага да „на пожар“ да се търсят нови заместници.

Всички тези промени вървят и с доста колебливата игра на шампионите. Макар все още да имат комфортна преднина на върха, не изглежда толкова комфортна преднината, която имаха до преди година в игрови план пред преките си конкуренти в Първа лига – Левски и ЦСКА. 7-кратните шампиони продължават да създават много положения в някои от двубоите, но голяма част остават нереализирани, а това коства точки на отбора. Едва ли можеше някой да с представи преди подновяването на шампионата, че Лудогорец ще изпусне толкова много точки само от началото на 2019 година. В края на декември „орлите“ имаха преднина от 10 точки пред Левски, а сега тази преднина вече е намалена до 5 точки. При успех на „сините“ в неделя тя може да се смъкне и до 2 точки, което ще постави Лудогорец под доста по-голямо напрежение, ако искат да вдигнат поредната шампионска титла.

Със сигурност това не е първият път, в който отборът ще трябва да се бори до последно за нея, но е първият път, в който показват толкова колеблива игра и по този начин се изравниха с останалите фаворити в шампионата. Една от основните причини за това, е че разградчани изпуснаха своя момент, за да подмладят състава и да имат готови заместници на големите лидери на отбора като Марселиньо, Светослав Дяков, Козмин Моци, Вандерсон.

Най-млад сред тях е последният, който е на 31 години, а средната възраст на отбора е 29 години. По-тревожният факт обаче, че нито един от новите играчи в тима не успяха да вдигнат нивото и да покажат, че са достойни заместници. Брандао, за когото бе платена сумата от 1,5 млн. долара, в крайна сметка отиде под наем в родната си Бразилия, за да може да понатрупа малко опит. Трансферите на Григоре, Мей Манхалнгу, Попа също все не оказват желания ефект и не могат да допринесат за израстването на Лудогорец. Вероятно заради неуспешните чуждестранни трансфери от клуба обърнаха внимание и на български футболисти. Като удари може да се нарекат Пламен Илиев и Серкан Юсеин, тъй като и двамата са едни от най-перспективните играчи. Взетият от Ботев Пловдив младок обаче все още се нуждае от време, за да бъде с ключова роля в състава. Привличането на Станислав Манолев по-скоро може да се счита като за запълване на някакви дупи по състава. Само преди няколко години едва ли от Лудогорец биха направили подобен прибързан трансфер. За разградчани бе важно да имат един готов отбор, който да е конкурентен в Европа, а в българския шампионат без особени затруднения да печели трофеи.

Сега ситуацията е малко по-различна, като първо от клуба може да се наложи да възвърнат предишния си вътрешен ред. Организация, която на моменти се вижда, че липсва, за да може отново да се върнат към правенето на по-дългосрочни планове и изпълняване на цели. Сега обаче краткосрочната цел е стабилизиране на отбора и опит за бягство от въртележката на постоянните промени, която се е настанила в българския футбол.

Още по темата

Горещи оферти

Please select answer!