Играчът Бруно Акрапович: Кралят на Волфсбург и душманът на Гуардиола


Играчът Бруно Акрапович: Кралят на Волфсбург и душманът на Гуардиола
Снимка: Оф. сайт на Локо (Пд)

3153 0

 

Той дойде в България през 2017 г. и не започна никак добре. Беше критикуван, говореше се за ултиматуми за уволнение, вадеха се статистики, че е най-слабият треньор на Локо (Пд) в ерата "Крушарски". Изглеждаше, че ще мине по реда си като поредния чуждестранен треньор в Първа лига, неуспял да докаже защо е назначен. Но Бруно Акрапович не се отказа да се бори и да налага идеите си, защото вярваше в себе си и нещо още по-важно в случая: собственикът вярваше в него.
Сега босненецът е преживял критиките, осъществил идеите си и е по-уверен от всякога, след като направи Локомотив един от най-сплотените и силни отбори в България. И два пъти поред спечели Купата на България. Какво стои зад този успех? Какъв човек е Акрапович, какъв треньор? Този материал си постави амбициозната цел да отговори на този въпрос. И да запознае футболните фенове с една пъстра и голяма личност, която не може да ни остави безучастни.

Той дойде в България през 2017 г. и не започна никак добре. Беше критикуван, говореше се за ултиматуми за уволнение, вадеха се статистики, че е най-слабият треньор на Локо (Пд) в ерата "Крушарски". Изглеждаше, че ще мине по реда си като поредния чуждестранен треньор в Първа лига, не успял да докаже защо е назначен. Но Бруно Акрапович не се отказа да се бори и да налага идеите си, защото вярваше в себе си и нещо още по-важно в случая: собственикът вярваше в него.

Сега босненецът е преживял критиките, осъществил е идеите си и е по-уверен от всякога, след като направи Локомотив един от най-сплотените и силни отбори в България. И два пъти поред спечели Купата на България. Какво стои зад този успех? Какъв човек е Акрапович, какъв треньор? Настоящият материал си постави амбициозната цел да отговори на този въпрос. И да запознае футболните фенове с една пъстра и голяма личност, която не може да ни остави безучастни.

Детството на босненеца е хубаво, даже "много хубаво". За съжаление обаче първото, което му идва на ум, когато го питат за този му период, е смъртта на сестра му. Тя умира на 9 години от рак, тумор в главата. Това го бележи завинаги. Футболът е нещото, което му дава положителни емоции. Разбира, че има бъдеще във футбола в началото на 80-те. Тогава е на турнир с младежкия тим на Челик Зеница, но отпадат рано. В съблекалнята треньорът ги напада и им казва, че са били мързеливи на терена. "Само един от вас наистина се разсърди, че отпаднахме", казва той и посочва Бруно.

 

През 1988 г. възниква конфликт между него и ръководството на Челик и той решава да се обади на зет си, който живее в Хановер, Германия, със сестра му. "Покани ме в дома си. На 8 август 1988 г. седнах в самолет за първи път в живота си и отидох в Германия. Номер "8" оттогава е свещен за мен, винаги го използвах като номер на фланелката", разкрива той след години. За да се адаптира в непознатата страна, му помага семейството на сестра му, като Акрапович учи немски, като пише с племенницата си домашните ѝ.

Акрапович играе в 9 различни германски клуба, но най-щастливите му години са във Волфсбург, Майнц 05 и Енерги Котбус. Във втория тим се събира и сприятелява с настоящия мениджър на Ливърпул - Юрген Клоп. Запитан на кой тим би искал да е треньор, Акрапович не мисли  дълго: "Волфсбург. Тук станах професионалист през 1992 г., дължа много на клуба. Като треньор тук имате много възможности. Нищо против Майнц, стискам им палци. Но когато става въпрос за Волфсбург, аз съм от Волфсбург. Все още имам много приятели там. За мен този тим беше крачката към професионалния футбол и никога няма да забравя това. Аз бях кралят на Волфсбург", признава треньорът на Локо, който е записал 93 мача за "вълците". 

През лятото на 1994 г. се премества в Майнц. Тогавашният треньор на тима Йосип Кузе настоява да го има в състава си. Той и следващият треньор на Майнц - Волфганг Франк, са наставниците, от които Бруно е научил най-много и на които винаги ще е благодарен, макар да не са вече между живите. "Не само аз научих много от тях. Юрген Клоп също взе много със себе си от тяхната треньорска кариера. Той сега играе футбола, на който те ни научиха, с Ливърпул. Превключване на футбол с мега скорост", разказва той.

А Франк го променя и като футболен манталитет. Веднъж го кани на кафе след тренировка и му казва: "Бруно, ти си труден играч. Понякога дори играеш прекалено твърдо. Трябва да промениш това, за да станеш още по-добър". "Той беше прав, но, разбира се, в началото не исках да си го призная. Няколко седмици по-късно, по време на тренировка, фаулирах съотборник, след което отидох при него, помогнах му и се извиних. Тогава Франк прекъсна тренировката и ме похвали за стореното", спомня си босненецът. А относно Клоп той казва:

"Той е страхотен човек. Такъв е, какъвто го познавам - страхотен насаме, честен и жив на терена. Той е точно такъв, какъвто е на пейката на Ливърпул днес. Винаги съм знаел, че ще стане голям. Докато ние играехме карти в автобуса, когато пътувахме за гостувания, той прескачаше една след друга академични книги. Той беше изключително амбициозен и като играч успя да накара целия отбор да върви напред". От мачовете с Майнц винаги ще помни победата с 1:0 над Бохум, която ги оставя във Втора Бундеслига, а след мача с Клоп и останалите се радват като малки деца, че са се спасили от изпадане.

Следва преминаване в Енерги Котбус. Там среща треньора, който и до днес му е пример за подражание. Това е Еде Гейер. Наставникът много го е харесал и настоява да го има в състава си. Бруно обаче се е договорил вече с Дуисбург. Всичко се решава в един ден - на сутринта халфът отказва на Дуисбург, по обяд идва оферта от Турция, която също отхвърля, а вечерта подписал с Енерги.

"Изведнъж на 32 г. станах играч от Първа Бундеслига. Гейер се отнасяше към всичко футболисти еднакво. И там винаги гледахме на себе си като колектив: правехме всичко заедно. Ако отборът спечелеше, това бе благодарение на отбора. Ако играехме зле, вината бе на целия отбор, а не на защитника, сгрешил при решаващия гол", споделя той. Най-паметният му мач с фланелката на Котбус е победата над Байерн, срещу когото Акрапович асистира за победния гол. 

Преди Енерги обаче Бруно Акрапович играе в един странен тим - Тенис Борусия Берлин. Той се състезава в Регионалната лига. Всички, които следят кариерата на Акрапович, се чудят защо взима това решение. Но причината е ясна: пари. Офертата е бомбастична. Клубът, който се бори за промоция, предлага на босненеца 20 000 марки основна заплата, докато в Майнц е получавал 8000. Има и договорени бонуси от 3000 марки за победа. Печелят 29 от 34 мача и той играе редовно. "Ако искате, можете да изчислите за какви пари става дума. Бих бил глупак, ако не бях отишъл в клуба", разказва той след време. Впоследствие атмосферата в Тенис Борусия Берлин се разваля, отборът се дели на групички. Стига се дотам, че Акрапович се сбива със съотборник, който му чупи носа. Това е тунизиецът Фахед Дермех.

"Вярно е, счупи ми носа. Настроението в тренировките се влоши, агресията нарасна. След една сцена Дермех и аз се сблъскахме, той ми удари един и ми счупи носа. Дали съм върнал услугата? Хванах го зле при следващата възможност в тренировките. Вероятно и днес продължава да се оглежда, за да види дали не съм зад него", казва с усмивка настоящият треньор в Първа лига.

Влизането в елита на германския футбол не е единственото важно кариерно събитие за Бруно, което се случва когато е на 32 години. На тази възраст той получава и първата си повиквателна в националния отбор на Босна и Херцеговина. Запитан защо чак на 32, Акрапович се смее: "Страхувам се, че просто не бях забелязан в предишни години. Най-накрая разузнавач от Вердер Бремен даде съвет на тогавашния селеционер да гледа мач на Енерги. Бях повикан. Загубих първия си мач за Босна - срещу Испания, с 1:2. Във втория мач - срещу Израел, вкарах единствения си международен гол в кариерата. Фантастичен гол от 40 метра. За съжаление, загубихме с 1:3", разказва треньорът на Локо.

Изглежда Бруно не е забравил грубата си природа, когато влиза в националния отбор. Решава да я покаже не срещу кого да е, а срещу звездата на Испания - Пеп Гуардиола. "Преди втория мач срещу Испания се похвалих, че ще стъпя на крака на плеймейкъра им, Гуардиола. За свой срам, трябва да призная, че се провалих напълно в моя проект. Той играеше с такава елегантност и винаги имаше готово решение, което не съм забравил и до днес", признава той. "Не мисля, че той някога е имал нужда от повече от 2 контакта с топката. Играта му бе празник за очите! Предвиждаше всяка ситуация и винаги реагираше правилно. В допълнение, неговият небрежен и елегантен начин на игра беше впечатляващ, но беше доста досаден като противник", допълва Бруно, който 2 пъти играе срещу "Ла Фурия" и Пеп.

Прекият му противник в тези мачове обаче е друг успешен бивш треньор на Барселона - Луис Енрике. Бруно го настъпва и Енрике е сменен в 70-ата минута. Но Испания просто вкарва в игра трима нови играчи и побеждава с 2:1.

(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Из архива


Защо Русия ще участва без своето знаме на Олимпийските игри в Токио?

На втори поредни олимпийски игри Русия ще участва без своя флаг, а на Игрите в Токио спортистите ще се състезават...

Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама