Когато звездите ти вадят сълзите

Звездите във футбола са хубаво нещо. Заради тях толкова хора обичат най-популярния спорт в света. Това се доказа и когато в България дойде Реал (Мадрид), претъпкан от суперкласни играчи, но въпреки това почти всички хора искаха да зърнат и докоснат една фигура - Кристияно Роналдо. Това е, защото звездите дават солта във футбола, пикантното, интересното както на, така и извън терена.

Ако свалим доста нивото и от Кристияно и Реал се върнем в полето на българския футбол, именно от родните, макар и леко блещукащи, звездички очакваме да правят разликата. В Левски обаче така и не го дочакаха. Там от години колекционират големи имена най-вече в атака, точно там, където тимът изглежда най-зле. И така се получава, че вместо звездите да те пращат в облаците от еуфория, те карат горчиво да плачеш.

От Гара Дембеле, който, трябва да подчертаем, НЕ дойде със статут на звезда, а си извоюва такъв на "Герена", в клуба обърнаха подхода. Вместо да се търси подобен тип познат, но не съвсем доказан футболист, който да е жаден за успехи и трофеи, шефовете предпочетоха по-лъскавия и скъп метод с привличането на само доказани звезди. Започна се със Сьорд Арс, който беше голмайстор в Холандия с екипа на Цволе. И Арс не започна никак лошо, но скоро беше натирен заради странния футболен вкус на Николай Костов.

Подобна беше съдбата и на Иван Цветков, който не е точно типичният таран, но свърши доста работа на "Герена". Нека не се забравя, че когато Левски се пребори за него, Вуйчо Ваньо беше най-гръмкият трансферен герой след уникалните си изяви с екипа на Пирин. По някакви причини обаче и той се оказа недостоен за Левски.

След тези два полу(не)успешни опита да се замести Гара Дембеле Левски под ръководството вече на Иво Тонев и Илиан Илиев извади тежката артилерия на финансовия пазар и се бръкна с близо половин милион евро за Жоао Силва. Португалецът беше играл в Евертън, а за сумата и визитката си трябваше да е полубог на терена за "сините". В тандем с него дойде и Базил де Карвальо, който в този момент беше най-добър на "Лаута". Дори може да се каже, че Карвальо пристигна с доста по-звезден статут в Левски, отколкото значително по-класния Гара Дембеле. Представянето на двамата оставяме да прецени всеки един сам за себе си. Фактите обаче сочат, че Жоао Силва вкара победен гол на ЦСКА и отбеляза попадение и асистенция във финал за Купата на България, а Карвальо стана голмайстор на цялата "А" група. Първият обаче се оказа, че вкарва важни, но недостатъчни на брой голове, придружени от солидна заплата. На Карвальо пък лепнаха етикет, че вкарва много, но никога - важно. И макар и по различни начини, двамата си заминаха през следващото лято.

Ако мислите, че точно в този момент някой в Левски се отказва от звездните си намерения за атаката, то жестоко се лъжете. Следващите в списъка бяха Цветан Генков, бивш голмайстор на "А" група и национал, както и Валери Божинов, за когото са платени десетки милиони в евро през кариерата му за трансфери. Към тях прибавяме и Димитър Макриев, който безспорно не притежава подобна класа, но след десетки пъти, в които името му е било спрягано за завръщане в Левски, очакванията бяха огромни. Последва шумен провал и от тримата и некласиране на Левски за Европа. Наистина историческо постижение за звездното трио, което често на терена изглеждаше като извадено от популярната американска комедия "От глупав по-глупав".

В края на сезона логично от тримата остана само един - Валери Божинов. Към него обаче бяха прибавени един от основните участници в "синята" приказка, довела до 1/4-финал за Купата на УЕФА и участие в Шампионска лига Валери Домовчийски, както и голмайсторът на Втора гръцка дивизия Антонио Аниете. Това обаче по всичко изглежда не помага на отбора и Георги Иванов е принуден да търси постоянно нов подход, с който да изостри атаката на тима си. Със сигурност на треньора Гонзо му се иска да има поне един таран с профила на футболиста Гонзо и да залага на него. При така създалата се ситуация обаче Георги Иванов се налага да играе в схема без типичен таран и май така ще бъде до зимата.