Бившият вратар на Левски Пламен Николов: Наско Сираков бе подведен от Диксън още в началото

Бившият вратар на националния отбор на България и Левски Пламен Николов бе гост в предаването "Код Спорт" по "ТВ+" и коментира някои от най-горещите теми около "сините". Той изказа мнението си за провалените преговори с Джоузеф Диксън и работата на Живко Миланов:

- Ситуацията в Левски продължава да е сложна. Защо не се вижда светлина в тунела според теб?

- Защото първо, за да се види тази светлина в тунела трябва да има финанси. Това е най-важният и най-въпиющият въпрос в момента – защо тези финанси ги няма, след като още миналата година, когато стана това прословуто прехвърляне на акции, джиросване през един човек на втори, на трети, когато беше голямата офанзива на привържениците на отбора за събиране на средства за виртуални билети за мачовете и всички тези неща. Може би тази вълна трябваше да бъде овладяна и вкарана в руслото, за да бъде помогнато на отбора някак да се стабилизира. Да, той по някакъв начин се стабилизира със спортно-техническата част къде с млади момчета, къде с някои от по-старите футболисти. Тук може да отворим една скоба със зимния трансферен период, който беше в Левски. Според мен не беше най-удачният период и трансфери, защото мога да посоча футболисти, които не доказаха и не направиха това, за което бяха привлечени в този отбор. Това осмо място Левски можеше да го завоюва и без тези „гръмки“ трансфери.

- Съжаляваш ли, че „сериозният“ инвеститор в лицето на Джоузеф Диксън се отказа от проекта Левски?

- Така, както ми задаваш въпроса, не знам дали сериозен е в кавички. Ако е „сериозен“, значи въпросът ти е уместен, защото ако не е в кавички, не бих казал, че е сериозен. Идва един човек, казва: „Аз искам да инвестирам 250 млн.“ Още от първия момент имах някакви съмнения. Не го казвам при свършен факт, споделял съм го и с приятели, и с твои колеги. Давам пример – така преди години имаше един инвеститор в Ботев (Пловдив). Аз бях потърпевш от такъв инвеститор, разбира се в по-малки размери. Не бяха 250 млн., но бяха 5-6 млн. В Ботев (Враца) дойдоха едни италианци Пепино Тири и още един българин, който го водеше – „ние ще инвестираме“. Тази схема ми беше пределно ясна. Искаме гаранции да инвестираме със стадион, документи за имоти и т.н. Още в този случай и с протакането на тези неща, как ще се строи стадион с мол и всяка една такава следваща стъпка показваше, че нещата може би няма да се случат. Всичко е в сферата „може би“, но не мога да бъда сигурен и да кажа с точност какво е станало. Най-вероятно Сираков е бил подведен в този случай от самия Диксън, от хора, които са близки до този човек, от хора, които са обещали, че ще помогнат, за да стане тази сделка и т.н. И в един момент, когато самият този човек започна да поставя условия, беше ясно, че нещата ще бъдат дотук.

- Защо беше нужно това шоу – да се накара един чужденец да се поти, да гледа на различни посоки, да се чуди какво да отговаря на една пресконференция? Имаш ли обяснение?

- Не, нямам. Тази пресконференция за мен беше напълно излишна. И тази пресконференция не трябваше да се състои на стадион „Георги Аспарухов“, където не ѝ беше мястото, трябваше да присъства ръководител от Левски. Или мажоритарният собственик, или изпълнителен директор, или някой фактор в този отбор. Диксън даде тази пресконференция единствено в присъствието на твоя колега Ивайло Йовчев и преводач. Това беше. Със същата успеваемост тази пресконференция можеше да бъде дадена на всяко едно място в София, но не и на стадион „Георги Аспарухов“, защото нямаше основание и причина тя да бъде проведена там.

- Преди малко спомена, че още от началото си знаел, че това е измама.

- Не, не съм знаел. Подозирах.

- Защо хората вярваха, че това ще се случи?

- Знаеш, че надеждата умира последна. Това е българска народна поговорка. Когато в един такъв момент наистина финансовото положение е тежко, има задължения, които са обявени… Аз не мога да казвам колко са и как са, защото не знам. Може да излезе човек от ръководството и да каже как седят точно нещата. Постоянно се говори, виждаме – започва новото първенство, а Левски като че ли бавно-бавно върви, няма подготвителни лагери, няма трансфери, не се знае кой има договор и кой няма. Една такава неизвестност, когато витае в пространството, е напълно нормално, като се появи някаква искра, която не се знае откъде идва и всеки мисли, че това е искрата, която ще запали отново огъня, ще вдигне този отбор и ще го прати там, където му е мястото.

- Ще се престраши ли някой треньор на „сините“ да играе само с юноши на клуба? Защо толкова ги е страх наставниците, които идват на „Герена“ да вземат това решение?

- Ако не се престраши, съдбата ще ги докара дотам, че все един на този етап ще започне да играе с юноши. Това в кръга на шегата, но нямам никаква представа защо наистина не бъдат налагани повече футболисти. При създалата се ситуация, дали Левски ще бъде осми-седми-шести с юношеския отбор, е по-добре отколкото да бъде на същата позиция със скъпоплатени чужденци и да бъдат харчени по 15-20 хиляди евро за заплати. Да не се връщаме във времето, когато са били харчени за възнаграждения много повече за някои от играчите.

- Вярваш ли, че Живко Миланов ще се справи като треньор?

- Живко има амбицията, има желанието, но тук има и други проблеми, които ще трябва да решава. Живко Миланов доскоро беше футболист на този отбор. По всички наредби и закони той трябва да има някакъв лиценз, за да води отбора, а той го няма. Трябва да мине през завършване на образование, на треньорски школи, за да получи Про лиценз, което изисква и време в случая, не само знания и амбиции. Явно ще има човек, на който ще му бъде ползван лицензът, няма какво да крием. Ще има човек с Про лиценз, който по един или друг начин ще се води старши треньор, но решенията ще ги взима Живко, ако разбира се той остане човекът-лице в този отбор. Имаше моменти, когато пое отговорността миналата пролет, когато Славиша Стоянович беше в болница. Той беше човекът, който измъкна някои от много важните двубои за Левски, за да се стигне до плейофната фаза, когато вече Левски беше в по-спокойни води, дори можеше да атакува и това седмо място, даващо право за участие в Европа, което нямаше да бъде никак зле в този момент. Поне едни свежи финанси щяха да постъпят, дори и един кръг да беше участвал отборът. Надявам се, дано да стане така, че Живко… Да вметна и друго – нямам представа как седят нещата с по-предния старши треньор на отбора, защото когато има такива неразрешени проблеми… Постът старши треньор все още не е свободен.

- Мисля, че договорът на Славиша приключи.

- Не говоря за Славиша, не знам дали и той се е водел старши треньор. Говоря за Петьо Хубчев, дали той не се води още като старши треньор на отбора, защото не му е прекратен договорът от това, което знам. Не пускам фалшиви новини, но за да бъде прекратен един договор, трябва да бъдат изчистени финансовите взаимоотношения между двете страни. Там има някакъв проблем. Славиша Стоянович като спортно-технически директор най-вероятно са приключили финансовите взаимоотношения. Оттук нататък нямам представа.

- На този фон, за който говориш сега, не е ли малко изненадващ резултатът, който се получи на контролата на Левски с Локомотив? В нея „сините“ победиха с 4:0…

- Зависи какъв критерий гледаме. Като резултат - да, 4:0 за едните е много добра победа и както се казва „футболистите изпълниха тактическите указания“. От другата страна ще кажат „тежка загуба, футболистите пропуснаха да изпълнят тактическите указания“. В подготвителния период в доста от футболистите има повече натрупана умора, защото се води една подготовка по-сериозна и тези контроли на база на тези натоварвания, наистина треньорите трябва, убеден съм в това, да бъдат малко по-снизходителни към своите футболисти. Но все пак ще направят някакви заключения. Не вярвам Левски да са в еуфория от тази победа и да кажат: „Всичко е розово пред нас. Ето, започва първенството и се борим за шампионската титла.“ Локомотив пък обратното – да се примирят и да кажат: „Край, ние сме обречени. Загубихме от Левски с 0:4 и т.н.“ Това е просто един резултат, но той леко светва лампичките в отбора и всеки трябва да си насочи вниманието там, където вижда проблемите.