Важните решения в Левски тепърва предстоят

88 дни – толкова продължи „дългосрочното партньорство“ между Левски и Георги Дерменджиев. „Сините“ обявиха трета треньорска рокада (за постоянно назначени треньори) само в рамките на сезона, който бе започнат в Европа от Делио Роси, продължен от Славиша Стоянович и последван с назначение на Георги Дерменджиев. За пореден път се оказа, че в българския футбол дългосрочен план се оказва доста кратък срок, в който по-скоро треньорът сам може да утъпче пътя си към изхода, вместо да опровергае спекулациите за смяната му. Така се получи и с вече бившия наставник на „сините“.

При конкретната смяна на Дерменджиев обаче има няколко ключови моменти, които тепърва ще бъдат развити и в бъдеще. На първо място – по време на престоя си на стадион „Георги Аспарухов“ бившият треньор на Лудогорец не успя да убеди мнозинството от „сини“ фенове, че може да промени кардинално отбора и че е правилният човек за този пост. Вярно е, че пое тима в една много сложна обстановка без да е правил трансфери, а дори бяха изключени трима от титулярните играчи в лицето на Милош Цветкович, Давид Яблонски и Жерсон Кабрал. Въпреки това по-скоро се видя, че върху отбора се пренесе едно спокойствие, което притежава и самият наставник. То обаче не бе в добрия смисъл, тъй като в много от случаите футболистите бяха толкова спокойни, че дори на моменти изглеждаха примирени.

Сама по себе си говори и статистиката – от 4 двубоя на „Герена“ Дерменджиев не успя да изведе отбора нито веднъж до успеха. Нито един треньор преди това не може да се похвали с подобен антирекорд. Едно изключително срамно постижение, каквото и бе представянето на Левски срещу Берое в София, което бе изтъкнато и като причина за треньорската смяна.  Без натиск в началото, нито и следа от опит за домакински натиск, което е недопустимо за двубой на „Герена“. През втората част, въпреки откриващия гол на Станислав Костов, „сините“ тотално предадоха инициативата на Берое и логично старозагорци стигнаха до обрат. Поредният мач, който бе доказателство, че в Левски не е постигнато нищо градивно от зимата насам. Дори напротив. А футболистите показаха, че липсва химията между тях и наставника.  Най-лошото бе и липсата на мотивация и желание в голяма част от играчите, затвърждавайки, че единственото, което заслужават към този е момент е мястото, на което са.

Самият Дерменджиев също не си направи услуга сам, въпреки всички информации, че след края на сезона ще бъде уволнен и заменен от Петър Хубчев. След резултатите с тима не успя да изкара дори и до края. След подобна постна продукция на отбора – няма какво друго да се очаква, освен потвърждение на спекулациите. 62-годишният специалист не успя да покаже, че ще е в състояние да върне отбора към философията на Левски – единствено и само атака, и раздаване до самия край. Доказателство за това са и думите му след двубоя  с Берое, като заяви, че играчите изпитват психологически стрес на „Герена“... Само си представете как подобни думи са били приети от феновете, които напускайки любимия си стадион, за да подкрепят отбора на сърцето си им се налага да прочетат, че техните любимци не се чувстват комфортно на домашна сцена. Само преди няколко години друг бивш треньор на Лудогорец – Стойчо Стоев – си подпечата оставката, след като сравни Левски с Райо Валекано.

По-големият проблем пред Левски обаче следва сега. Или по-точно пред ръководството на клуба. Изпълнителният директор Павел Колев в последния месец упорито твърдеше, че треньорска рокада не стои на дневен ред. Той засега е нагърбен с цялото управление на клуба и понася единствената отговорност, както негативи, така и позитиви от действията на клубната управа. След раздялата с Дерменджиев обаче вече породиха голямо съмнение сред феновете и думите му, че Петър Хубчев няма да поеме „сините“. Дори и малкото, които не вярваха на спекулациите, вече очакват назначението и единственото представянето на друг специалист би ги опровергало. Това, което е притеснителното в новината, че националният селекционер ще се озове на „Герена“ е най-вече футболната философия, която проповядва и по-точно на защитната игра на своите отбори. Делио Роси постоянно бе критикуван заради прекалено дефанзивната игра на Левски, а едва ли би имало подобно търпение към Хубчев, както към италианеца.

Следващите седмици или месеци ще са от голямо значение за ръководните фактори на „Герена“, които ще трябва да мотивират взетите си решения и внимателно да изберат нов специалист, който да умее да изгради един конкурентноспособен отбор. До този момент не успяха да мотивират решението си за смяна на Славиша Стоянович, при когото Левски радваше своите фенове освен с хъс и мотивация, на моменти и с приятен футбол. Нещо, което Георги Дерменджиев не успя да развие, а вече поредният треньор, който ще поеме Левски – чука на вратата. Въпросът е дали той ще бъде по-добър от предния, тъй като в противен случай смяната напълно се обезсмисля, а статуквото, което властва вече 10 години, няма шанс да бъде променено.