Телкийски: 5 точки разлика са много, но "Левски" няма защо да се страхува

Един от лидерите на дрийм тийма на Станимир Стоилов в "Левски" - Димитър Телкииски, говори пред "Тема Спорт"за развитието на своята треньорска кариера и целите, които си е поставил.

38-годишният бивш флангови футболист взе отношение и около битката за титлата с Лудогорец и случващото се в първия тим на "сините".

Митко, повече от година вече си треньор в школата на Левски. В момента водиш набор 2001. Как протече този период за теб и какво научи в него?

- Засега всичко Върви много добре. Осъзнах, че да си треньор е доста по-различно и трудно, отколкото футболист. На терена, общо взето, мислиш за твоята игра и как да помагаш на отбора. В ролята на треньор трябва не само да изграждаш тактиката, а да гледаш съперника и да търсиш развитие на всеки един играч. Отговорността е по-сериозна. В началото като почнах с децата, имаше едно по-различно чувство у мен. В течение на времето обаче свикнах. Още не съм си дал сметка дали е по-трудно да работиш с подрастващи или с вече изградени футболисти. Тук трябва да си пример за подражание и да спомагаш за изграждането на тези момчета като личности, хора и характери. Това е изключително важно. Надявам се голяма част от тях да станат футболисти. Основната цел е да им покажа как трябва да се държи един професионален играч, какъв режим трябва да спазва и как да работи след тренировка. Още отсега им говоря за възстановяването, правилното хранене, но е трудно. В днешно време в ежедневието на децата има много технология. Дори някой път, като пътуваме в рейса, всички са извадили телефони и ровят в тях. Това при нас го нямаше. В крайна сметка можеш да им кажеш верния път, но дали ще те чуят и разберат е съвсем друг въпрос. Аз правя всичко възможно думите ми да не остават само в пространството, а да се чуят и да се разберат. Честно казано, ми харесва да бъда треньор. Приятно ми е, защото децата те зареждат. Утре (б.а. -днес) заминаваме на турнир в Сандански. В него ще се борим с няколко чуждестранни тима. Ако не се лъжа, сред тях са Пансерайкос и Академия Пандев, както и Ботев Пд, ЦСКА и ДИТ Спорт.

През какви трудности премина, докато свикнеш с треньорската професия?

- Със сигурност имаше моменти, в които беше тежко. Но такива неща съпътстват всяко едно ново начинание, с което се захванеш. Вярно е, че сферата, в която съм сега, е същата, на която отдадох почти целия си живот досега, но има специфични особености. Имах период на адаптация, но не бе дълъг. Естествено, че в първите месеци се допитвах до по-опитните треньори за някои неща. Аз съм такъв човек, че искам да се уча и приемам съвети от всеки. Бях част от екипа на Георги Тодоров, докато водеше дублиращия тим, работихме около година. Покрай него навлязох по-навътре в нещата.

Ясно е, че имате начертан план, който трябва да следвате. Но какви са твоят стил и философия, които искаш да налагаш?

- Още от самото начало децата трябва да се учат, че нашият стил е да играем нападателно. Открай време Левски играе с трима нападатели - централен и двама флангови. През годините съм имал възможност да се уча от треньори като Станимир Стоилов, Димитър Димитров, Славолюб Муслин, Ратко Достанич и други. Искам да приложа неща, на които и те държат. Но тук говорим за детски футбол и е малко по-трудно. Не може да искаш определени резултати от децата, без да им дадеш насоки как да ги постигнат. Трябва да си доста по-търпелив. Със сигурност извадих голям късмет, че работих с Мъри и Херо. В Израел също имах възможност да играя под ръководството на качествен специалист - Ели Гутман. Той бе начело на Апоел Тел Авив, а след това стана треньор на националния им отбор. Всички тези специалисти са ме белязали по някакъв начин.

Да ви кажа честно, като по-млад не смятах, че ще стана треньор. Не са ми минавали подобни мисли през главата. В тази професия постоянно трябва да се развиваш, иначе методите ти остаряват и вече не са толкова ефективни. Това те вади от голямата игра. Аз искам да играем атрактивен и красив футбол. Може би ако сме в Барселона, ще мога да го нарека доминиращ (смее се). Всичко зависи от това с какви играчи разполагаш. Ясно е, че в Барса и Реал, който и да бъде треньор, те ще доминират. За мен най-голямата награда за работата ми ще е да видя няколко момчета, с които съм работил, да стигнат до първия отбор.

Твоят бивш съотборник Елин Топузаков измина пътя от школата до помощник в първия отбор, като преди време заяви, че иска да бъде треньор на Левски в Шампионската лига. Какви са твоите амбиции?

- Ако не си бях поставил цел, нямаше да се захвана. Нормално е да имам амбиции да стигна до първия отбор. Но нека сме живи и здрави, пък ще видим. За подобна крачка трябва да си наясно с много неща. Нужно е да си готов да понесеш тежестта да водиш Левски, необходим е и късмет. Рано или късно обаче съм сигурен, че ще ми се отдаде тази възможност. Важно е сега да изкача стълбите една по една и когато дойде този момент, да се възползвам от него. Истина е, че тайничко се надявам да стана треньор на първия тим, но не само това, а и да го изведа до успехи. Има време дотогава. Сега на дневен ред са други неща.

Защо се получава така, че в момента треньорът Стойчо Стоев много по-трудно може да бръкне в школата и да извади десен бек като Живко Миланов?

- Не искам да съпоставям нещата, защото ще обидим някого. Това зависи и от талантите, и от работата с тях. Повтарям, че отношението към футбола е по-различно. Няма ги вече тези улични мачове пред блоковете, които бяха по наше време. Сега децата свършват тренировка и взимат телефоните, отиват някъде и правят всичко друго, но не и да играят футбол. При нас нямаше толкова изкушения. Излизахме навън, за да се забавляваме.

През есенния полусезон първият отбор събра актив от 38 точки, които впоследствие бяха редуцирани до 31 заради изваждането на Литекс от А група. Може ли Левски да се пребори при това положение с Лудогорец за титлата?

- Надявам се новите попълнения да вдигнат нивото на отбора. Иска ми се да се преборим с Лудогорец за титлата. Засега не мога да кажа дали отстъпваме на разградчани, по простата причина, че не съм запознат с качествата на дошлите през зимата играчи. Нормално е в Лудогорец да разполагат с класни футболисти, след като дават сериозни пари за заплати, а и са плащали трансферни суми за привличането им.

Мисля, че пет точки разлика са много, а и в първия мач от пролетния полусезон гостуваме в Разград. Вярно, че преди години заличихме 7 точки аванс на ЦСКА, но сега нещата стоят по друг начин. Тогава имахме отбор, който играеше дълго време заедно. Затова не е нормално да сравняваме настоящия тим с онзи. Помните кои играеха по това време - Йовов, Боримиров, Георги Иванов, Топузаков и още сериозни имена.

Има ли футболист на Лудогорец, за когото Левски най-много трябва да внимава в първия кръг?

- Никога не съм коментирал съперника. Най-важно е какво ще покаже Левски. Никога не сме се плашили от футболистите на друг отбор и сега трябва да е така. Няма защо и от какво Левски да се страхува.

Има ли футболист на Лудогорец или в настоящия състав на Левски, който можеше да играе във вашия дрийм тийм?

- Времената са различни. Все едно да питате Гиби или Сираков дали някой от нашия отбор щеше да хване ръка при тях.

Трябва ли Левски да обвърже дългосрочните си планове с школата, а не с привличането на чужденци?

- Това е пътят. Мисля, че в момента има десет момчета от академията в първия отбор - Шейтанов, който е само на 16 години, Станислав Иванов, който е набор 1999, заслужават похвали. Добре е, че сега им се обръща внимание от треньорите на мъжете. Това ще им донесе позитиви в бъдеще. Дали обаче тези юноши ще се възползват от шанса си, е друг въпрос.

Още по темата

Please select answer!