Велизар Димитров: Не ме пуснаха в Порто при Моуриньо, Металург помогна на ЦСКА

Легендата на ЦСКА и българския футбол - Велизар Димитров, даде обширно интервю. В него бившият нападател си спомни за преминаването си при "армейците", любовта към "червения" тим и любопитни подробности от кухнята на отбора.

Димитров е част от последния до момента шампионски състав на ЦСКА през 2008 г. Той е трикратен шампион на България, носител на Купата и Суперкупата на страната. 

Кой го запали по "армейската" идеология и наистина ли това е дядо му?

"Не, не. Моят дядо и чичо ми са левскари. Баща ми е цесекар и покрай него се запалих по отбора. Татко не е бил футболист, а лекоатлет – на добро юношеско ниво. Имаше един хубав червен анцуг, на чийто гръб с големи букви пишеше ЦСКА. Аз не помня, но той ми казва, че ме е водил на мача с Реал Сосиедад през есента на 1981 година, когато съм бил само на две годинки", спомни си Димитров пред "БЛИЦ", разкривайки и първия си спомен от стадиона.

"Първият ми ярък спомен е от месец март 1989 година, когато баща ми ме заведе на ЦСКА – Рода. Бяхме в сектор „В“ на „Армията“. И до днес ми е пред очите как 2-3 минути преди да започне мачът видях как отсреща в сектор „А“ влиза една колона с ярко жълти фланелки - това бяха феновете на Рода. Помня головете на Стоичков и Емо Костадинов, помня и после реванша с дузпите, когато го даваха по телевизията. На дузпите се направих, че ми се спи, защото не можех да издържа да ги гледам. Отидох си в стаята, легнах, завих се през глава и чаках реакция от другата стая от баща ми. Когато той извика мощно, аз разбрах, че сме победили и подскочих от радост", разказа той, след което разкри и любимия си футболист от онова време, а именно Стойчо Младенов, за чието желание да го привлече в ЦСКА, разкри интересни подробности.

"Няма две мнения по въпроса – Стойчо Младенов. Когато излизахме да ритаме в махалата, всеки беше някой известен играч. Аз винаги бях Стойчо Младенов. Побивахме по два камъка за врати, играехме не само тъмно, но и след това. Вече нищо не се вижда, но ние си играехме.

Стойчо Младенов ме искаше и по-рано, когато играех под негово ръководство в младежкия национален отбор. По това време бях в Миньор, а Миньор поддържаше добри отношения с Литекс. Имаше разговори за ЦСКА, но се получи друго. Помня, че бяхме на море с Гошо Пеев, Косьо, да не ги изреждам всичките. На третия ден, откакто сме на морето, ми звънна небезизвестният Киро Змея, който по това време беше в ръководството на Миньор. И вика: „Трябва спешно да се прибираш, продаваме те, заминаваш на лагер“. И аз доволен, казвам му: „Супер, значи най-после с ЦСКА сте се разбрали“. Но Киро ме посече с отговора: „Не, не, не сме се разбрали с ЦСКА, отиваш в Литекс. И аз започнах веднага да увъртам и какво да измисля. Викам му: „Ама аз съм на морето, без кола съм. Няма как да се прибера“. Наистина нямах кола, бяхме с тази на Пеев. Но Кирил Николов отсече: „Не ме интересува как ще се прибереш – на автостоп, с такси, но се прибираш. Довечера трябва да си в Перник, ще те чакам пред вас"! И хън-мън, хън-мън, нямаше как, развали ми се цялата почивка.

Тръгнахме си и си пристигнахме в 10 часа вечерта. И наистина ме чакаха пред входа. Но после знаете какво се случи – бяхме преотстъпени на Литекс, но впоследствие Гриша Ганчев се оттегли, прекръсти клуба на ФК Ловеч и трябваше да се върна обратно в Миньор. След това преминах в Локомотив (София), но получих контузия в аддукторите и почти не играх есенния полусезон. Бях освободен от отбора, тогава треньор на Локото беше Ради Здравков. Той каза, че недоумява мотивите на ръководството - трябвало да се освободят от мен, защото съм им излизал прекалено скъпо. Това ме учуди, защото по това време президентът на клуба Гигов даваше огромни заплати, след като направи голяма селекция.

Аз бях със сигурност най-нископлатеният футболист в отбора. Както и да е. Зимата ме освободиха и получих предложения. Обади ми се Херо за Локомотив (Пловдив), който беше на второто място в А група. Звънна ми и Стефан Милушев – президентът на Марек, който по това време беше четвърти в „Б“ група. Изборът, който направих, беше шокиращ за всички, включително и за семейството ми. Баща ми и родата му е от Кюстендил, а знаете за „добрите“ отношения между Кюстендил и Дупница и по-специално между Велбъжд и Марек. Но заради мутренските времена, Локо (Пловдив) знаем кой му беше собственик и как се процедираше там, аз отказах на Херо.

Той доста ме убеждаваше, че никой няма да ме притеснява. Аз обаче не бях много сигурен. В Марек тогава Стефан Милушев правеше много силна селекция. Беше привлякъл момчета от Миньор (Перник), с които се познавахме. Те ми казаха много добри думи за собственика на Марек, за организацията, за това, че се планира нещо качествено, за да се атакува „А“ група. И аз избрах да отида там и не съжалявам и до ден-днешен", добави Димитров, стигайки до така желаното преминаване при "армейците" и лесно ли Стефан Милушев го е пуснал на "Армията".

"Той знаеше моето желание и моите симпатии към ЦСКА. Няма да забравя как ми се обади един следобед и ми каза: „Тук сме със Стойчо Младенов и си говорим, искаш ли да отидеш в ЦСКА"?. В първия момент не повярвах и му отвърнах, че не е хубаво да се шегува така. Но Милушев ми даде телефона си и вика: "Ето, чуй го, след като не вярваш“. Аз нямаше нужда да отговарям дали искам трансфер в ЦСКА. Всичко се случи много бързо, тъй като и Милушев е привърженик на ЦСКА. За него беше удоволствие и престиж, че продава свой футболист на ЦСКА и то, за нашите стандарти, срещу доста добра сума – 400 000 евро плюс двама футболисти. Стойчо Младенов, между другото, тогава пое голям риск, защото за вътрешен трансфер ставаше въпрос за немалко пари.

За успехите ви в ЦСКА сме говорили многократно. Но искам да ви попитам за интереса на Жозе Моуриньо към вас, докато той е треньор на Порто? Какво си спомняме и защо трансферът ви пропадна?

- Нещата не се получиха, защото ЦСКА три пъти променяше условията по сделката. Накрая на хората им писна, защото за такъв като мен може би имаха десет варианта. Не е окей да извиваш ръцете на такива хора. Първият ми контакт с Порто беше на Панчарево. Помня, че Стойчо Младенов ме извика в бунгалото си и каза: „Ела да те запозная с помощника на Жозе Моуриньо“. Само се запознахме и това беше, не сме говорили помежду си. Но Стойчо Младенов ми каза: „Думам ти, дъще, сещай се, снахо“, но лятото отиваш там. Но лятото дойде, отмина, не се получи трансферът. Мои приятели ме питат какво ли щеше да се случи, ако бях отишъл в Порто...ами, никой не знае. Факт е, че следващия сезон – през 2004 година, Порто спечели Шампионската лига. Дори и само да си част от такъв отбор и да не се наложи да играеш, това оставя диря във визитката ти за цял живот.

Велизар си припомни и тежката финансова криза в "червения" клуб и последвалото му преминаване в Металург Донецк.

"ЦСКА беше в много тежко финансово положение точно след титлата през 2008 година и трябваше да се погасяват дългове, евролицензът беше отнет. Имаше и други предложения за мен, но като финанси, тази на украинците беше най-добра, моите условия - също. Викам си, какъв по дяволите е този клуб? Металург не ми говореше нищо. Знаех само, че Ники Костов е треньор на отбора и ме иска. Нямах избор да не приема, защото парите бяха жизненоважни за ЦСКА, макар че не успяха да спасят лиценза за Европа.

Проблемите на „Армията“ бяха страшни. Стигна се до трансфера ми и заминах за Украйна. Условията по договора бяха Металург да преведе на три транша сумата. Но още на първата седмица ми звъннаха от София и ми казаха дали може Металург да преведе наведнъж цялата сума на ЦСКА. Отидох при спортния директор, с когото и до днес сме близки, но тогава все още не го познавах добре и му предадох думите. Човекът влезе в положение, вика: „Да, Велизаре, ще преведем всичко накуп, не се притеснявай"!. Така и стана. Страхотни хора", завърши той.

Ето какво каза Димитров относно войната между Русия и Украйна