Серджиу Буш: В ЦСКА се чувствам като голям футболист

Нападателят на ЦСКА Серджиу Буш бързо си извоюва ключова роля в състава на Стойчо Младенов. Румънецът вкара 7 гола в 10 мача в А група и асистира за други две попадения. Буш изобщо нямаше нужда от време за адаптация, като бе точен още във втория си мач - вечното дерби, завършило 2:0. 21-годишният таран даде интервю за предаването "Спорт в обектива" по Канал 3, в което говори за първите месеци от своя престой на "Армията". Буш изгледа мача Лудогорец -Реал Мадрид от сектор Г на стадион "Васил Левски". От отбора на ЦСКА на мача присъстваха още Стоян Колев и Анатоли Нанков.

Серджиу, как се чувстваш след мача с Берое, в който вкара 7-ия си гол в А група?

- Беше много труден мач, след края му имаше умора в мен, но пък бях и доста щастлив. От радост не можах да заспя. Направихме една от най-добрите си срещи досега. От всички голове обаче този срещу Левски си остава най-специален.

Как ти се струва българският футбол?

- Първенството е много оспорвано, а и форматът е интересен. Доста отбори могат да поднесат изненади, така че постоянно трябва да сме нащрек. Борбата за титлата ще е много оспорвана, но аз вярвам, че ние ще сме част от нея до края.

Какво е мнението ти за следващия съперник на ЦСКА - Ботев Пловдив?

- Тимът разполага с доста млади футболисти. Нашата основна цел е във всяка среща да вдигаме нивото си и смятам, че се получава до голяма степен. Двубоят с Ботев няма да лесен, но съм сигурен, че ако повторим играта си от Берое, ще спечелим. Освен това играем на "Армията", където се чувстваме най-добре и това ще е предимство за нас.

Как успя да се адаптираш толкова бързо към А група?

- Ами разликата с Румъния не е особено голяма, така че не е трудно. Тук, в България и в ЦСКА, обаче се почувствах като голям играч. За мен е чест да нося червената фланелка. Да, имаме финансови проблеми, но всичко ще бъде наред.

Чувстваш ли се като звезда, предвид колко често бележиш?

- Не. Стремя се да изживявам мечтите си и да ставам по-добър. Най-важното е, че радвам феновете с попаденията си. Това и ме кара да се чувствам пълноценен.

Бяхте наказани с по три премии заради отпадането за купата от Монтана. Как приехте в отбора решението на ръководството?

- Мисля, че реакцията им беше правилна. Отпадането бе доста срамно. Всички се представихме доста под нивото си. Голям провал. Приехме санкциите си и срещу Берое се постарахме да се представим по-добре.

Коя е най-силната страна на ЦСКА?

- Отношението към тренировъчния процес, колективът... Помагаме си взаимно и се уважаваме на терена. Това е ключът към успеха. Освен това сме много агресивни, което също допринася значително за големия брой победи.

С кого от съотборниците си си най-близък?

- Стоян Колев ми помага много, той живее близо до мен, а жена му е румънка. Когато приятелката ми идва на гости, често излизаме с тях. Стоян говори моя език доста добре. Радвам се, че имам такъв приятел. Знаете, че той е играл с успех в румънското първенство.

Със сигурност си гладен за още по­падения...

- О, да. 7 е добра бройка, но мога още, не мисля да спирам дотук. От мен се изисква да си върша работата професионално. Нищо по-специално - просто да вкарвам. След като отбележа, празнувам, а после всичко си продължава по старому.

Каква е връзката ти с феновете?

- Общувам си с тях най-вече чрез фейсбук. Много ми е приятно, а и приятелите ми от Румъния виждат всичко това и се гордеят с моя успех. Чувството е трудно за описване.

Лудогорец елиминира Стяуа и се класира в групите на Шампионската лига. Какво е мнението ти за представянето на отбора в най-престижния турнир?

- Срещу Ливърпул показаха много добра игра и смятам, че защитават вашата държава по отличен начин на международно ниво. Трудно ще победят в груповата фаза, но доказаха, че не са попаднали там случайно.

Имаш ли любим клуб, на който симпатизираш от дете?

- И аз съм си мечтал да играя в Реал Мадрид или Манчестър Юнайтед, но едва ли ще се случи (смее се). Не мога да отлича някой отбор.

Как се захвана с футбола?

- Семейството ми има основна заслуга за това. Като малък отидох на няколко тренировки, но майка ми постоянно ми казваше: "По-добре учи, образованието е по-сигурно". Когато бях на 10, тренирах няколко месеца обаче майка ми ми забрани. След време отново се завърнах на терена и този път тя беше безсилна. Играеше ми се твърде много. В крайна сметка се примири и ме подкрепи. Сега ми е най-големият фен. А след две седмици, за дербито с Левски, родителите ми ще дойдат в България, което ще ми дава допълнителен стимул.

За теб като млад футболист кое е най-важното - да играеш повече или да печелиш повече?

- По-важна е практиката, пари винаги ще има. Не мисля за тях. Като натрупам опит и отида в още по-голям отбор, те ще дойдат. Не са ми самоцел.

Разбра ли вече какво означава ЦСКА?

-Да, още от началото. Първото място, което посетих, след като подписах, беше музеят на спортната слава на клуба. Запознах се добре с историята. ЦСКА за България е като Стяуа за Румъния - голям, водещ отбор. Напрежението е голямо, но това е добре за всеки футболист.

А какво можеш да кажеш за Стойчо Младенов? Как се работи с него?

- Най-важното за мен е, че той ми се доверява. Дава ми увереност. Не всеки път се представям на ниво, но въпреки това ме държи на терена. Аз се отблагодарявам с голове. Младенов спечели моето уважение, той е изключителен човек.

Знаеш ли, че вашият шеф Александър Томов гледа някои от мачовете заедно с феновете? Виждал ли си нещо по­добно?

- Не. Това е супер, не знаех. Ако бях на негово място, също бих отишъл, за да видя страстта на феновете и как преживяват всичко. Това е интересно решение от негова страна.

Разкажи повече за семейството си, имаш брат...

- Да, казва се Лауренциу и е по-голям от мен с 5 години. Той също е футболист, играе в Румъния, преди това беше в Русия, дори има мачове в Шампионската лига. Печелил е и титлата на нашата родина. Сега е в Рапид Букурещ който е в подобна ситуация като българските клубове - има известни финансови проблеми. Лауренциу е човекът, от когото искам съвет всеки път. Слушал съм го през целия си живот и това винаги ми е помагало.

А твоята приятелка дава ли ти съвети?

- Не, в никакъв случай. Като много жени тя не разбира от футбол - гледа за удоволствие. Без значение как съм играл, винаги е щастлива. Но аз си признавам, когато не съм се представил на ниво. Обикновено се обаждам на майка си и й споделям, че съм разочарован от себе си.