Одисеята на Ганчо Василев - от звезда на Мюнхен 1860 до доайен на ЦСКА (СНИМКИ И ВИДЕО)

Един от футболистите с изключително удивителна кариера е Ганчо Василев. Нападателят е звезда на Мюнхен 1860 по времето на Хитлер, а след това се превръща в един от пионерите на ЦСКА. В тази статия ще ви разкажем удивителната история на футболиста, който след броени дни ще стане на 101 години.

Роден е на 11 октомври 1920 г. в Русе. Там е забелязан от отбора на Напредък и през 1937 г. дебютира за тима. Става трикратен шампион на Русенска спортна област, а през 1941 г. играе финал за Царската купа. За кратко е студент по инженерство в Белград, но след като става ясно, че германската армия ще нахлуе в Югославия, се завръща в Русе. След това заминава за Германия, където продължава следването си.

Благодарение на вратаря Райчо Богословов и крилото Никола Б. Николов се отправя на проби в Мюнхен 1860. Там е одобрен и веднага се налага като титуляр на позициите десен и ляв инсайд. Така през 1942 г. отборът вдига Купата на Германия, а на следващия сезон печели Гаулига Бавария и играе 1/4-финал в държавното първенство.

Войната обаче се приближава към Мюнхен и Василев емигрира в тогавашния протекторат Бохемия и Моравия, където играе е скромния Бржевнов (Прага). Василев го описва като "малък, квартален клуб" и завява, че е нямало какво да научи там, докато останалите футболисти са се учили от него. Той веднага става щатен изпълнител на статичните положения в тима и е с основен принос за класирането за второто ниво на чехословашкия футбол.

След Втората световна война обаче футболистът започва да е следен от новата власт по подозрения, че е фашист, защото е учил в Германия. Дори е арестуван за три месеца, завличан е в съветската комендатура и е привикван често в милицията. Накрая един от инспекторите му обещава виза и международен паспорт, с който да замине за Австрия. Чехословакия обаче затваря границите си за Западна Европа през февруари 1948 г.

През 1949 г. чехословашките тайни служби го депортират обратно в България и така той не успява да завърши образованието си, а жалбите от страна на Бржевнов също не помагат. Братът на Василев успява да му уреди проби в ЦСКА и така той облича червената фланелка. За разлика от играчи като Асен Пешев - Капуй, които са изключвани от физкултурното движение, защото са играли професионално в чужбина, Василев не само че става лидер на ЦСКА, но получава и офицерско звание.

Изиграва 39 мача и вкарва 7 гола за "армейците" във всички турнири. През 1951 г. печели титлата на България и Купата на съветската армия. След това кариерата му продължава в тима на ВВС в Б група, но треньорът Лозан Коцев не го пуска често в игра. Ганчо Василев се завръща в Русе, вече с екипа на Локомотив. Той става капитан на отбора, а през сезон 1955 довършва кампанията като играещ треньор.

След края на кариерата си работи като инженер-конструктор. През изминалата 2020 г. по повод 100-годишния си юбилей получи поздравителен плакет от СДС, където членува след промените. Той е най-възрастният седесар, като заявява, че фактът, че е играл в ЦСКА не пречи на политическите му възгледи. Само две години по-рано Василев получава и почетен медал по повод 70-ата годишнина на армейския клуб.