Мълчанието на "Армията"

ЦСКА отново е на върха в класирането, но това съвсем не означава, че публиката е доволна. Резилът срещу Зимбру още е пресен, поради което на доста от "червените" сърца не им става по-сладко от първото място във временното класиране. Чисто футболният аспект обаче далеч не изчерпва поводите за недоволство сред "армейската" публика.

В предишния кръг например лидерите на Сектор Г организираха мълчалив протест по време на мача с Марек заради липсата на... Сектор Г. От агитката предприеха акцията, тъй като любимата им северна трибуна все още не е завършена, както беше обещал Александър Томов. Тази форма на изразяване на негодуванието обаче не намери много поддръжници - 200-300 от ултрасите се бяха събрали в Сектор В на "Армията", а на самия мач като цяло дойдоха малко повече от хиляда души.

Всъщност истинският протест на "червените" в момента е отсъствието им от стадиона. И дори първото място в момента явно не е притегателна сила, макар че, ако ЦСКА се задържи на върха по-дълго, публиката неизменно ще се увеличи. Хиляди "армейци" обаче са отблъснати трайно от своя отбор и доста от тях нямат намерение да се връщат на трибуните.

Сериозна част от цесекарите са обзети от своеобразна апатия към съдбата на любимия си отбор (впрочем това го има и при противниците им в синьо) заради всички негативни процеси в клуба в последните години. "Армейският" тим се обезличава или променя (въпрос на гледна точка) с всеки изминал сезон и се отдалечава от славното си минало, голям процент от феновете трудно приемат тази метаморфоза и вече не припознават себе си в "червения" тим, не и както преди.

И пак спортно-техническите фактори и представянето на отбора на терена са само част от причините за отлива на публика в Борисовата градина. Има "армейци", които са спрели да ходят на стадиона заради други фенове, които са редовни и които раздават "правосъдие" върху всеки, който не е съгласен с тяхното мнение и действия. Страхът от хора и групировки с прякори от фауната е отказал немалко запалянковци на ЦСКА от посещение на мачове.

Липсата на подкрепа за своя отбор, била тя изразена с мълчалив протест или отсъствие, контрастира с осезаемата поддръжка, която "червените" оказаха на съюзниците си от Стяуа в мачовете с Лудогорец. Разбира се това са две различни плоскости и сравнението би било спекулативно, но все пак е интересно. Пак трябва да се уточни, че не всички цесекари викаха за гранда от Букурещ.

Трябва ли обаче да бъдат съдени тези, които бяха редом до побратимите си от Румъния? И друг път във "Фензона" сме разсъждавали по въпроса, а и имахме повод наскоро - през пролетта, когато Лацио гостува на Лудогорец и получи подкрепа от агитката на Левски. Доста хора не приемат да стискаш палци за чужд отбор, когато играе срещу български представител в евротурнирите. Но все пак иде реч за клубни състави, а не за националния ни отбор, така че епитети като "предатели" и "родоотстъпници" са, меко казано, пресилени.

А и насила хубост не става - успехите на тима от Разград в последните години са безспорни, но никой не е длъжен да се припознава в тях. Драмата при "червените" обаче, както вече споменахме, е, че доста от тях вече не се припознават и в ЦСКА.