Пенев: На никоя цена няма да работя с надзорник и да гоня щаба си

Националният селекционер Любослав Пенев даде интервю за вестник "Труд”, в което бе категоричен, че няма да се съгласи който и да било да контролира работата му, каквито идеи се прокрадват напоследък в медиите.

Имате ли притеснения за поста си на селекционер на футболните национали, г-н Пенев?

- Не. Както разбирам от медиите, Изпълкомът ще решава дали работата ни ще продължи, или пътищата ни ще се разделят. Но ако някой си прави илюзии, че ще ми извива ръцете за отбора или за щаба ми, много се е объркал. Няма как да стане.

Има ли конкретни претенции към вас от Изпълкома на БФС?

- Абсолютно никой от Изпълкома не е разговарял с мен след двата загубени мача. От три-четири дни само определени лица го правят през медиите. Явно се цели да ме провокират и вкарат в някакъв обяснителен режим. Определено се търси скандалният момент и публичният конфликт. Позната схема за решаване на проблемите у нас, когато целта е някаква смяна на местата или разбъркване на картите.

Вие държите ли твърдо на поста си?

- Разбира се, обратното би било неуважение както към всички българи, които обичат националния отбор, така и към мен самия. Но веднага искам и да заявя - този пост не ми е самоцел. В последните петнайсетина години нито един от моите предшественици не се е чувствал добре на тази позиция. Напротив - напрежения, уволнения, оставки, скандали, оплювания и какво ли не още. Бях наясно с това, когато започвах, наясно съм и сега. А по принцип винаги съм бил отворен за разговори и да изслушам чужди мнения. Но няма да приема каквото и да било вмешателство и ултиматуми.

Визирате може би появата в медиите на варианти да имате консултант в щаба или да се разделите с някои от вашите трима асистенти?

- Това са абсурдни варианти. Щом ще трябва да си говорим през медиите и аз сега ще изкажа мнение по тези безумни предложения, за да си спестим евентуални бъдещи конфузии с хората, на които тези идеи се въртят в главите. Консултант? Представяте ли си Любо Пенев да работи с надзорник? Или - за да спаси поста си, Любо Пенев да гони хора от своя щаб! Няма как да се случи това. На никаква цена.

Може би заради подобни твърди позиции се коментира публично вашето его. Приемате ли подхвърлените мнения, че то е много голямо и затова не слушате никого в работата си?

- Със сигурност е голямо. И какво трябва да бъде? Смятате ли, че българинът ще приеме националният отбор да се води от човек без самочувствие? От някакъв послушко, който се гъне като умиращ червей? И пита: "Може ли така да играем? Може ли еди-как си да тренираме? А може ли този и този да е в състава?"

Самочувствието е функция на резултатите. А в националния отбор тях ги няма...

- Така е, но от много години ги няма. Когато поех поста, даже въобще ги нямаше. Отборът играеше пред хиляда души. На последния ни мач в София феновете бяха 35 хиляди. Върнахме хората на стадиона поне. И вървим в правилната посока. Поне до тези два загубени за четири дни мача. Да, спад. Да, неприятно е, но се случва. Има го в играта. И на световния шампион Германия дори се случи. На третата в света Холандия също. А ние въобще не сме от този калибър. Но главният въпрос е кой как реагира. Така се вижда силата и на ръководство, и на отбор, и на треньори. А сега какво? Когато печелим -печелим всички, а когато губим - само някои губят, така ли?

А вие имате ли забележки към хората от Изпълкома?

- Не ми е това работата. Те са ръководство и имат привилегията и задължението да управляват процеса. Аз имам идеи и предложения, които съм споделил с тях още преди три години относно начина на работа с различните национални формации. А именно - централизирано да се действа по цялата пирамида, както се работи във водещите европейски страни. Както е в Германия, Испания и други, но отговор няма.

Не сте ли недоволствали пред Борислав Михайлов, който е член на Изпълкома на УЕФА, от факта, че в немалко мачове националният отбор пострада от тенденциозно съдийство?

- Това са въпроси от кухнята и нямам намерение да ги споделям публично. Извинявайте, но когато искаш от някои хора да са професионалисти и да са принципни, трябва и ти да се държиш професионално. Ръководството си има задължения и отговорности. А, момент, да не пропусна. Чета някакви изказвания за виновници и за отговорности от хора, които не са свършили и за две стотинки работа като управленци. И бъркат вина с отговорност. Смешно ми е лица, които носят отговорност само за нарушаване на екологичния баланс в природата, да ми говорят за отговорност и вина.

Нападат ви и че сте одобрявали бомбичките, които си размениха нашата агитка и тази на хърватите на мача в София. Как ще се защитите?

- От какво да се защитавам? Да не съм пуснал самолетчето с албанското знаме на мача в Белград? Казах само, че на стадиона не е библиотека и нашите фенове винаги са темпераментни. Ексцесии станаха, но не в София, а в Букурещ и Белград. Аз съм израснал в България на пълни стадиони и знам за какво става дума. И неслучайно мачове от ложите не гледам и съм винаги сред публиката. Нашият отбор винаги е разчитал и ще разчита на своите верни фенове.

Кои ваши грешки ще признаете?

- Да, правя грешки, естествено. Когато отборът печели или завършва наравно, също има грешки, но тогава не се коментират. Не ти ги търсят. Всеки треньор във футбола прави грешки и аз не съм изключение.

Има въпрос, който вероятно всеки иска да ви зададе - защо избрахте за вратарския пост отсъствалия дълго Николай Михайлов вместо Владислав Стоянов?

- За мача с Норвегия направих пет промени в състава, защото се налагаше след загубата от Хърватия. Всички питат обаче само за една от тях. Окей, ще ви кажа. Николай Михайлов бе абсолютно готов за игра, нищо че в клуба си имаше само един мач след контузията. Хареса ми в тренировките на лагера, усетих готовност и амбиция да покаже качествата си. Затова и реших да заложа на него. И ако бяхме спечелили, този ход щеше да получи много адмирации. Но сега има само въпроси. Това е футболът.

Оптимист ли сте, че все още България има шанс за Евро 2016?

- Защо да няма? Дори и с най-посредствената си игра ние загубихме минимално, след рикошети и други случайности при головете. Пътят е дълъг и ние имаме мачове, в които можем да се реваншираме и наваксаме. При положение че не се самоунищожим. Критиките са едно, но не когато искат да разрушат всичко. И затова нека мен ме критикуват. Долу ръцете от отбора и от щаба ми.