Футбол, роден във войната

Хърватският футбол е дете на войната. Роден на Балканите, където преди около век бе епицентърът на Първата световна война, а години по-късно мястото на много религиозни, етнически и военни конфликти.

За мнозина дори една от причините да започне войната, която опустошава Югославия, е мачът между Динамо (Загреб ) и Цървена звезда, приключил с кръвопролития на трибуните и извън стадиона. На стадион „Максимир” дори има паметник, на който пише: „За привържениците на този отбор, които започнаха войната със Сърбия на това игрище.”

Една от основните причини футболът да е толкова популярен в страната е богатата история и традиция, която има. Местното население започва да практикува този спорт още през далечната 1880 г., когато малка група английски работници въвежда играта в Хърватия. Топката, с която британците играят демонстративен мач и запалват хърватите по футбола, и до днес има място в музей в Загреб.

Историята на модерния футбол е повече свързана са фанатизъм. Агитката на Хайдук (Сплит) „Торсида” е създадена през 1950 г. и считана за една от първите в Европа. Феновете на Динамо (Загреб) от фракцията „Бед Блу Бойс” пък са много радикални и известни с агресивното си поведение из цяла Европа.

Единствено двете агитки не враждуват, когато има мач на националния отбор. Тогава поне за 90 минути оставят настрана клубните пристрастия, подкрепят Светинята, както наричат „шахматистите” в страната, и не спират дружно да пеят песента „Горд, че съм хърватин”.

Да носиш фланелката на тима е повече от религия или чест. Това най-добре го знае защитникът Вердан Чорлука. Малко преди първия мач между Хърватия и Турция от баражите за Евро 2012 бранителят обяви, че е контузен и няма да пътува с тима за Истанбул. Това негово действие вбеси баща му, който излезе пред пресата в Загреб и изсипа куп сочни и пиперливи псувни по адрес на сина си, който дори бе сравнен с лека жена. В крайна сметка Чорлука игра като титуляр, вкара гол и асистира за друг при победата с 3:0.

Като спортни бази и условия футболът в Хърватия не се различава чак толкова много от българския. Единствената разлика е, че се работи по-професионално с младото поколение, а няма дете, което в свободното си време да не рита топката. Като онзи рус малчуган, който всеки ден изминавал по 10 км, само за да види дали на игрището има други деца, с които да играе футбол. Това хлапе вече е мъж, казва се Лука Модрич и играе в един от най-силните отбори в света – Реал (М). И до днес в родния му град Задар се шегуват, че той е счупил с топката повече прозорци от сръбските снаряди.

Повечето мъже в Хърватия работят на две места, като задължително втората професия е футболен агент. Така например екскурзоводът ви в Сплит може да се окаже мениджър, както и половината журналисти, дошли да отразяват европейската квалификация с България в София.

Хърватският национален отбор има пропуснат само един голям футболен форум – световното първенство в ЮАР през 2010 г. „Шахматистите” са убедени, че безпроблемно ще си осигурят визи за Евро 2016, но пътят им към Франция няма да е толкова лесен, тъй като първо трябва да минат през храбрите момчета на Любо Пенев и Националния стадион „Васил Левски”.